Коклюш (магарешка кашлица) - проява на симптомите и превенция

Коклюшът (магарешка кашлица) е сериозна бактериална респираторна инфекция причинена от бактерията Bordetella Pertussis.

Клинични проявления

Инкубационният период на коклюш е средно 7-10 дни (максимум 21 дни).

Коклюшът има коварно начало с катарални симптоми (запушване на носа, хрема, леко възпалено гърло, лека суха кашлица и минимална  температура или липса на температура), които са неразличими от тези на леки инфекции на дихателните пътища.

Някои бебета могат да имат атипично заболяване и първоначално да имат пристъпи на апнея и минимална кашлица или други респираторни симптоми. Катаралният стадий продължава около 1-2 седмици.

Кашлицата, която първоначално е непостоянна става пароксизмална. Типичният пароксизъм се характеризира с последователност от кашлица, чиито епизоди следват един след друг без възможност за поемане на въздух. Пароксизмите завършват в типичните случаи с инспираторни "хрипове" и могат да бъдат последвани от  повръщане. 

Въпреки, че децата често са изтощени след кашличен пароксизъм обикновено изглеждат относително добре между епизодите. Пароксизмите на кашлицата се увеличават по честота и тежест с напредването на заболяването и обикновено продължават 2-6 седмици. Могат да се появят по-често през нощта. При деца, юноши и възрастни, които преди това са били ваксинирани заболяването може да бъде по-леко и характерният звук да липсва.

ВИЖ ВСИЧКИ ОФЕРТИ ЗА ДИАГНОСТИКА НА КОКЛЮШ С ОТСТЪПКА ТУК!

Възстановяването е постепенно и продължително. Тежестта на заболяването намалява, пароксизмите намаляват и честотата на пристъпите на кашлица намалява. Непароксизмалната кашлица може да продължи 2-6 седмици или повече. По време на периода на възстановяване насложените вирусни   респираторни инфекции   могат да предизвикат повторна поява на пароксизми.

Пациентите с коклюш често имат значителна загуба на тегло и   нарушения на съня. Състоянията произтичащи от въздействието на натиска генериран от тежка кашлица включват пневмоторакс, епистаксис (кървене от носа), субконюнктивален кръвоизлив, субдурален хематом, херния, ректален пролапс, уринарна инконтиненция и фрактура на ребрата.

Някои инфекции се усложняват от първична или вторична бактериална пневмония и възпаление на средното ухо.

Редките неврологични усложнения включват гърчове и хипоксична енцефалопатия.

Юноши и възрастни с неразпознат или нелекуван коклюш допринасят за разпространение на заразяването. Пациентите с коклюш са най-инфекциозни по време на катаралния стадий и през първите 3 седмици след началото на кашлицата. 

Коклюшът е силно заразен. Степента на вторично разболяване надхвърля 80% сред податливите хора. Неваксинираните или непълно ваксинирани бебета на възраст  под 12 месеца имат най-висок риск от тежки и животозастрашаващи усложнения и дори смърт.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на коклюш включва инфекции причинени от други етиологични агенти включително аденовируси, респираторен синцитиален вирус, Mycoplasma pneumoniae, Chlamydia pneumoniae и други.

Ваксинирането е най-важната превантивна стратегия срещу коклюш.

Универсалните препоръки за детска ваксина срещу коклюш се прилагат от средата на 40-те години на миналия век. За защита срещу коклюш в детска възраст Консултативният комитет по имунизационни практики (ACIP) препоръчва 5 дози дифтериен и тетаничен токсоид и ваксина срещу ацелуларен коклюш (DTaP) на възраст 2, 4, 6, 15-18 месеца и 4-6 години.

Обхватът на ваксинирането в детска възраст за ваксини срещу коклюш е най-висок в сравнение с преди. Въпреки това нито ваксинацията нито заболяването при неваксинирани осигуряват пълен или доживотен защитен имунитет срещу коклюш или повторно заразяване.

Имунитетът отслабва след 5-10 години от последната доза ваксина срещу коклюш. По-големите деца, юношите и възрастните могат да станат податливи на коклюш след пълен курс на ваксинация в детството.

Поддържането на високи нива на ваксиниране сред децата в предучилищна възраст, юношите и възрастните и минимизирането на експозицията на заболяването на бебета и лица с висок риск е най-ефективният начин за предотвратяване на коклюш.

Антибиотичното лечение на коклюш и разумното използване на антимикробни агенти за постекспозиционна профилактика  ликвидират Bordetella Pertussis от назофаринкса на заразените пациенти (симптоматични или асимптоматични).

При всяко съмнение за коклюш посетете своевременно лекаря си.

https://www.cdc.gov