Коклюш (магарешка кашлица) - проява на симптомите и превенция
188Коклюшът (магарешка кашлица) е сериозна бактериална респираторна инфекция причинена от бактерията Bordetella Pertussis.
Клинични проявления
Инкубационният период на коклюш е средно 7-10 дни (максимум 21 дни).
Коклюшът има коварно начало с катарални симптоми (запушване на носа, хрема, леко възпалено гърло, лека суха кашлица и минимална температура или липса на температура), които са неразличими от тези на леки инфекции на дихателните пътища.
Някои бебета могат да имат атипично заболяване и първоначално да имат пристъпи на апнея и минимална кашлица или други респираторни симптоми. Катаралният стадий продължава около 1-2 седмици.
Кашлицата, която първоначално е непостоянна става пароксизмална. Типичният пароксизъм се характеризира с последователност от кашлица, чиито епизоди следват един след друг без възможност за поемане на въздух. Пароксизмите завършват в типичните случаи с инспираторни "хрипове" и могат да бъдат последвани от повръщане.
Въпреки, че децата често са изтощени след кашличен пароксизъм обикновено изглеждат относително добре между епизодите. Пароксизмите на кашлицата се увеличават по честота и тежест с напредването на заболяването и обикновено продължават 2-6 седмици. Могат да се появят по-често през нощта. При деца, юноши и възрастни, които преди това са били ваксинирани заболяването може да бъде по-леко и характерният звук да липсва.
ВИЖ ВСИЧКИ ОФЕРТИ ЗА ДИАГНОСТИКА НА КОКЛЮШ С ОТСТЪПКА ТУК!
Преглед на бели дробове при специалист пулмолог за 51 лв. в Медицински център "Калимат"
Възстановяването е постепенно и продължително. Тежестта на заболяването намалява, пароксизмите намаляват и честотата на пристъпите на кашлица намалява. Непароксизмалната кашлица може да продължи 2-6 седмици или повече. По време на периода на възстановяване насложените вирусни респираторни инфекции могат да предизвикат повторна поява на пароксизми.
Пациентите с коклюш често имат значителна загуба на тегло и нарушения на съня. Състоянията произтичащи от въздействието на натиска генериран от тежка кашлица включват пневмоторакс, епистаксис (кървене от носа), субконюнктивален кръвоизлив, субдурален хематом, херния, ректален пролапс, уринарна инконтиненция и фрактура на ребрата.
Някои инфекции се усложняват от първична или вторична бактериална пневмония и възпаление на средното ухо.
Редките неврологични усложнения включват гърчове и хипоксична енцефалопатия.
Юноши и възрастни с неразпознат или нелекуван коклюш допринасят за разпространение на заразяването. Пациентите с коклюш са най-инфекциозни по време на катаралния стадий и през първите 3 седмици след началото на кашлицата.
Коклюшът е силно заразен. Степента на вторично разболяване надхвърля 80% сред податливите хора. Неваксинираните или непълно ваксинирани бебета на възраст под 12 месеца имат най-висок риск от тежки и животозастрашаващи усложнения и дори смърт.
Диференциална диагноза
Диференциалната диагноза на коклюш включва инфекции причинени от други етиологични агенти включително аденовируси, респираторен синцитиален вирус, Mycoplasma pneumoniae, Chlamydia pneumoniae и други.
Ваксинирането е най-важната превантивна стратегия срещу коклюш.
Универсалните препоръки за детска ваксина срещу коклюш се прилагат от средата на 40-те години на миналия век. За защита срещу коклюш в детска възраст Консултативният комитет по имунизационни практики (ACIP) препоръчва 5 дози дифтериен и тетаничен токсоид и ваксина срещу ацелуларен коклюш (DTaP) на възраст 2, 4, 6, 15-18 месеца и 4-6 години.
Обхватът на ваксинирането в детска възраст за ваксини срещу коклюш е най-висок в сравнение с преди. Въпреки това нито ваксинацията нито заболяването при неваксинирани осигуряват пълен или доживотен защитен имунитет срещу коклюш или повторно заразяване.
Имунитетът отслабва след 5-10 години от последната доза ваксина срещу коклюш. По-големите деца, юношите и възрастните могат да станат податливи на коклюш след пълен курс на ваксинация в детството.
Поддържането на високи нива на ваксиниране сред децата в предучилищна възраст, юношите и възрастните и минимизирането на експозицията на заболяването на бебета и лица с висок риск е най-ефективният начин за предотвратяване на коклюш.
Антибиотичното лечение на коклюш и разумното използване на антимикробни агенти за постекспозиционна профилактика ликвидират Bordetella Pertussis от назофаринкса на заразените пациенти (симптоматични или асимптоматични).
При всяко съмнение за коклюш посетете своевременно лекаря си.
https://www.cdc.gov