Конюнктивитът – как да го разпознаем и да го лекуваме? Вижте причините за появата му!

Конюнктивит се нарича възпалението на конюнктивалната лигавица и е проблем, с който се е срещал почти всеки човек. Най-често срещаната очна патология са конюнктивитите, но добрата новина е, че тяхното протичане в повечето случаи е абсолютно доброкачествено. Няма статистически данни за засягане на единия пол повече от другия, както и няма разлика в протичането при мъже и жени.

Какви са видовете конюнктивити?

В зависимост от хода на протичане, конюнктивитите биват остри и хронични.Острите, в повечето случаи, се развиват в резултат от инфектиране със съответния етиологичен причинител и отминават за няколко дни или до 2 седмици. Хроничните конюнктивити се развиват обикновено в резултат на неправилно лекувано остро възпаление или ежедневни дразнения на очите - като професионални вредности, запрашена среда, работа пред компютър, контакт с инфекциозни причинители и т.н.
Според етиологичния причинител конюнктивитите биват бактериални, вирусни, хламидийни, алергични, автоимунни, химични, конюнктивити свързани със системни заболявания и т.н. Най-често срещаните са бактериалните конюнктивити, като причинителите могат да бъдат стрептококи, стафилококи, клебсиела, хемофилус, найсерия и т.н. За вирусните конюнктивити, най-честия причинител са аденовирусите. И двете групи заболявания са заразни и инфекцията ако е засегнала само едното око, бързо се пренася и на другото.
Според вида на секрета, който отделя окото, конюнктивитите биват серозни, серозно-гнойни, гнойни и фибринозни с образуване на псевдомембрани.

Какви са симптомите на конюнктивита?

Независимо от причинителя на заболяването, субективните оплаквания на пациента са едни и същи - усещане за чуждо тяло в окото, парене, болка, светлобоязън, сълзене, зачервяване на конюнктивалната лигавица, секреция от окото и слепване на миглените ръбове.
Обективно възпалението се характеризира с:

• Конюнктивална инекция (хиперемия на лигавицата) - зачервяването на окото се дължи на разширяване на съдовете, които се намират в лигавицата в отговор на възпалителния процес.
• Хемоза (оток) - дължи се на излизане на течност от конюнктивалните капиляри в междуклетъчното пространство.
• Сълзене - то е резултат от дразненето на слъзния апарат.
• Фоликули - малки образувания по лигавицата на конюнктивата, типични при вирусен конюнктивит.
• Секреция - тя може да бъде прозрачна (серозна) или белезникаво-жълта (гнойна).

Как се поставя диагнозата и в какво се състои лечението?

Диагнозата е добре да бъде поставена от специалист - офталмолог. Първоначално се започва лечение с локални широкоспектърни антибиотици. Изборът на антибиотични капки става на базата на микробиология на очния секрет. Това изследване е добре да бъде проведено, за да може да се предприеме лечение, което да бъде достатъчно специфично и ефективно. С нежни движения и стерилна марля е добре да бъдат отстранявани засъхналите секрети и да бъде почиствано окото. Ако заболяването на преминава в рамките на седмица е нужно лечението да се преразгледа и да се смени антибиотичната терапия. Това е поведението при бактериалния конюнктивит. Важно е, че ако има установен и доказан бактериален агент, не трябва да се прилагат локални кортикостероиди, защото те намаляват локалния имунитет и позволяват на инфекцията да се разпространи още повече.
Овлажняващите капки и гелове се вписват много добре в лечението на конюнктивитите, защото намаляват субективните оплаквания на пациента като дразнене и сухота в окото.