Лабораторни изследвания при остеопороза

Остеопорозата е системно скелетно заболяване характеризиращо се с ниска костна маса, влошаване на костната тъкан което води до чупливост на костите и последващ повишен риск от фрактури. Най - честата причина за счупени кости сред възрастните хора. Костите които обикновено се чупят включват прешлените на гръбначния стълб, костите на предмишницата и бедрото.

Докато не се счупи  кост обикновено няма симптоми. Костите могат да отслабнат до такава степен, че да настъпи счупване при малък стрес или спонтанно. След като счупената кост зарасне може да има хронична болка и намалена способност за извършване на нормални дейности. 

Тестове за остеопороза

Ръскът от фрактури  се изчислява чрез използване на алгоритми, които включват костна минерална плътност (КМП), възраст, пол, анамнеза за предишни фрактури и други рискови фактори. 

Лабораторните изследвания за остеопорозата включват серумен калций, фосфат, креатинин, алкална фосфатаза и 25-хидроксивитамин D и естрадиол. 

Паратиреоидният хормон (PTH) се измерва при пациенти с анормален серумен калций, за да се определи причината за това. Може да се назначат и други лабораторни изследвания като изследване на функцията на щитовидната жлеза, скрининг за мултиплен миелом и скрининг за синдром на Кушинг.  

Причини за остеопороза

Остеопорозата може да се дължи на по - ниска от нормалната максимална костна маса и по - голяма от нормалната костна загуба. Загубата на кост се увеличава след менопаузата поради по - ниските нива на естроген. Остеопорозата може да възникне и поради редица заболявания или лечения включително алкохолизъм, анорексия, хипертиреоидизъм, бъбречно заболяване и хирургично отстраняване на яйчниците. 

Някои лекарства увеличават скоростта на загуба на костна маса включително някои лекарства против гърчове, химиотерапия, инхибитори на протонната помпа, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина и глюкокортикостероиди. 

Пушенето и твърде малкото движение също са рискови фактори. Остеопорозата се определя като костна плътност с 2,5 стандартни отклонения под тази на млад възрастен. Това обикновено се измерва чрез рентгенова абсорбциометрия с двойна енергия (DEXA).

Хипогонадалните (нисък тестостерон) състояния могат да причинят вторична остеопороза. Те включват синдром на Търнър, синдром на Калман, анорексия нервоза, андропауза, хипоталамична аменорея или хиперпролактинемия. 

При жените ефектът на хипогонадизма се медиира от  естрогенния дефицит. Може да се прояви като ранна менопауза (<45 години) или от продължителна пременопаузална аменорея (>1 година). 

Двустранната оофоректомия (хирургично отстраняване на яйчниците) и преждевременната яйчникова недостатъчност причиняват недостатъчно производство на естроген. 

При мъжете причината е    дефицитът на тестостерон    (например андропауза или след хирургично отстраняване на тестисите).

Ендокринните нарушения които могат да предизвикат загуба на костна маса, включват синдром на Кушинг, хиперпаратиреоидизъм, хипертиреоидизъм, хипотиреоидизъм, захарен диабет тип 1 и акромегалия, и надбъбречна недостатъчност. 

Недохранването, парентералното хранене  (интравенозна храна)  и малабсорбцията могат да доведат до остеопороза. Хранителните и стомашно - чревни разстройства, които могат да предразположат към остеопороза включват недиагностицирана и нелекувана целиакия (както симптоматични, така и асимптоматични хора), болест на Крон, улцерозен колит, кистозна фиброза, хирургия (след гастректомия, операция за чревен байпас или резекция на червата) и тежко чернодробно заболяване (особено първична билиарна цироза). 

При непоносимост към лактоза или алергия към мляко могат да развият остеопороза поради ограничения на храни, съдържащи калций. При булимия  също може да се развие остеопороза. Хората с адекватен прием на калций могат да развият остеопороза поради неспособността да абсорбират калций и/или витамин D. 

Дефицит на витамин К иливитамин В12 също могат да допринесат за остеопороза. 

Лабораторни тестове за диагностициране на причините за остеопороза

Предприемат се лабораторни изследвания при пациенти с остеопороза, за да се изключат или да се открият често срещани причини за остеопороза, за да се лекуват. 

Могат да се извършат допълнителни целенасочени изследвания, ако е показано от клиничната картина или ако изследванията от първа линия са нормални, но тежестта на остеопорозата е необичайна за възрастта и пола. 

Следните изследвания могат да бъдат рутинно използвани при пациенти с остеопороза:    

• Серумен общ калций, албумин (за изчисляване на калция, коригиран с албумин)
• Фосфор като част от CMP панел за откриване на състояния свързани с хиперкалциемия като първичен хиперпаратиреоидизъм или хипокалциемия
• Последващ вторичен хиперпаратиреоидизъм причиняващ костна загуба

Въпреки, че корекцията на албумина за серумен калций не се извършва навсякъде тази практика може да бъде полезна за коригиране на измерванията на общия калций изкривени от абнормни нива на албумин. Като алтернатива измерването на йонизиран калций дава по - точна мярка за калциевата хомеостаза.

Серумният креатинин и изчислената скорост на гломерулна филтрация (GFR) като част от CMP панела са полезни за откриване на бъбречна недостатъчност, която може да засегне здравето на костите. 

Серумна алкална фосфатаза (ALP) като част от CMP панел. Измерването на ALP е полезно за откриване на състояния включително болест на Paget, метастатично костно заболяване и остеомалация и др. 

Общото количество на ALP е адекватно за демонстриране на груби увеличения на образуването на кост като тези открити при повечето пациенти с активна болест на Paget, остеомалация, зарастване на фрактури или метастатично костно заболяване , но не е достатъчно чувствителен, за да открие промени в костното ремоделиране наблюдавани в повечето случаи на неусложнена остеопороза. 

Въпреки, че гама-глутамил транспептидаза (ГГТ) се използва за разграничаване на повишаването на чернодробната ALP от костната ALP, но това изследване не е нито чувствително, нито специфично за тази цел. 

Ако промените в костното образуване трябва да се определят с чувствителност или да се разграничат от увеличението на общата ALP поради чернодробно заболяване може да се измери специфичен маркер за костно образуване. 

Витамин D    трябва да се определи чрез измерване на серумния 25-хидрокси витамин D [25(OH)D]. Въпреки, че има противоречия относно оптималното ниво на 25(OH)D за здравето на костите, ако се взима под внимание по - високата граница тогава за повечето от жените в менопауза (76,8%) ще се счита, че имат под оптималното хранене с витамин D.  

Свръхчувствителен естрадиол. Ниският естрадиол при мъжете и жените е свързан със загуба на костна маса.

ПКК и скоростта на утаяване на еритроцитите (ESR) са от полза освен за оценка на общото здраве и за възпалителни заболявания, които често увеличават загубата на костна маса. 

Електрофореза със серумен протеин и при по - възрастни пациенти биха били полезни за изключване на мултиплен миелом, който причинява голяма костна загуба. 

По - редки състояния, ако има съмнение могат да бъдат специално тествани: целиакия (която често се наблюдава при хора с европейски произход, но също и в части от Африка, Близкия изток и Южна Азия), с тъканно трансглутаминазно антитяло (заедно с IgA) или системна мастоцитоза със серумна триптаза и/или метилхистамин в урината.

https://www.discountedlabs.com