Латентна целиакия - какво трябва да знаем

Латентната целиакия се диагностицира при наследяване гените за целиакия, но все още няма признаци или симптоми на автоимунното заболяване. 

Диагнозата латентна целиакия се поставя когато    кръвните тестове    са положителни за състоянието, но визуалното изследване на червата не разкрива увреждане на власинките, които  покриват тънките черва.  Това е различно от тихата (субклинична) целиакия при която има загуба на въси, но няма симптоми. 

Латентната цeлиакия наричана още атипична целиакия обикновено се диагностицира при следните обстоятелства: 

Наличие на целиакия в детството, която е преминала от само себе си. Ако някакъв стомашно-чревен проблем възникне по - късно в живота тестовете могат да се използват за изключване на целиакия като причина. 

Човек може да е имал целиакия в детска възраст, но успешно да я е лекувал с безглутенова диета. Отново, ако има проблеми по - късно в живота може да се използва изследване за изключване на целиакия. 

Ако бъдете диагностицирани с латентна цeлиакия  ще бъдете малко засегнати и вероятно няма да е необходимо да променяте диетата си на този етап. 

Лекарят  може да назначи по - чести последващи прегледи, за да се увери, че няма прогресия или прояви на заболяването. Но това не трябва да означава, че сте напълно извън вероятността за целиакия. 

ВИЖ ВСИЧКИ ОФЕРТИ ЗА ГАСТРОЕНТЕРОЛОГ С ОТСТЪПКА ТУК!

Как латентната цeлиакия може да ни засегне

През миналите десетилетия е било необичайно някой да бъде диагностициран с латентна целиакия. Днес обаче с нарастващата осведоменост за болестта все повече хора се изследват превантивно, ако някой от семейството вече е бил засегнат. 

Цeлиакията се причинява до голяма степен от    генетичен фактор.    Наличието на ген HLA-DQ8 не означава непременно, че ще получите заболяването, но увеличава риска. Хората с роднини от първа степен с целиакия като родител, дете или брат или сестра имат вероятност едно към 10 да развият заболяването.

Ако решите да се изследвате и бъдете диагностицирани със скрита целиакия просто наличието на ген Ви излага на по - голям риск от развитие на болестта на даден етап. Ако това се случи може да откриете, че трябва да се справите не само с целиакия, но и с други автоимунни заболявания.

Според изследвания хората, които развиват симптоматичната целиакия по - късно в живота са два пъти по - склонни да имат други автоимунни заболявания в сравнение с тези, които развиват симптоми в ранна детска възраст ( 34 % срещу 16,8 %).

Най - честите от тях включват:

• автоимунно заболяване на щитовидната жлеза
• херпетиформен дерматит
• лимфоцитен колит
• глутенова атаксия
• автоимунна анемия

Без глутен или не

Напълно разумно е да предприемете подход на наблюдение и изчакване, ако сте диагностицирани с латентна цeлиакия. Започването на диета без глутен не е без предизвикателства и поддържането на такава може да бъде трудно, ако не чувствате полза по един или друг начин. 

Като се има предвид това има предположения, че започването на безглутенова диета (или най-малкото намаляването на приема на глутен) може да намали вероятността от прогресиране на заболяването. Други изследователи одобряват използването на безглутенова диета при всички пациенти с целиакия независимо от симптомите или класификацията на заболяването.

Макар и убедителни доказателствата в подкрепа на диетите без глутен при латентно заболяване  не са категорични. Говорете с Вашия гастроентеролог за ползите и последствията от безглутенова диета и решете какво е подходящо за Вас.

https://www.verywellhealth.com