На какво ни учи болестта? Какви уроци идват в живота ни чрез нея?

Да, болестта не е просто страданието, което ни е сполетяло. Тя не е просто препятствието или трудността, през която трябва да преминем. Тя не е просто неприятният момент, който трябва да дойде и да си отиде. Болестта идва, за да ни каже нещо и да ни покаже някакъв урок. Ако и болестта не успее да ни научи на урока, ще дойде друго в живота ни, което да ни го покаже.

Болестта идва обикновено в неудобен момент, но именно това е най-удобният, в който може да чуем посланието: "Спри! Огледай се! Какво се случва с теб? Защо се случва? " Когато болестта идва бясно и уж от никъде, съвсем ясно предизвиква да бъде забелязана. Не точно тя, а да бъдеш забелязан ти самият от себе си. Когато болестта идва безкомпромисно и мълниеносно, тя не дава първият урок, а дава поредният. Предишните са просто нечути. Тя е категорична, казвайки: "Вече трябва да ме забележиш! Вече трябва да се огледаш."

Какъв по-хубав урок от това да забавим най-накрая бясното темпо на живеене чрез болестта. Хубав е, защото тогава нямаме избор. Тя просто ни поваля. И знайте, че това не е бил първият знак, че нещо трябва да се промени. А един от всички. Просто понякога болестта го прави без да дава право на избор. Тя дава право на избор да осъзнаеш света, в който живееш и по-точно този, който си създал. Дава шанс да премислиш, скоростта и начина на живот. Всеки втори човек обяснява, как му се е появило какво ли не от стрес и нерви, дали главоболие, дали виене на свят, дали болка, дали някакво хронично заболяване, дори рак... Добре, човече, ти какво направи за тези виновници за всичко - стресът и нервите? Вселената, в която живеем прекрасно ни насочва всеки път, когато поемаме грешна за нас посока. Въпросът е в това да сме достатъчно отворени да видим и чуем тези сигнали. Ето затова болестта учи на осъзнаване.

А какъв по-хубав урок от това, да се научим на приемане и смирение чрез болестта. Има моменти, които когато не зависят от нас, променяме себе си. Моментът, в който болестта вече е дошла и не можеш да я отстраниш веднага, ти дава шанс само и единствено да я приемеш и да се смириш с нея. Противопоставяй се ако искаш, но колко дълго ще го правиш и на кого ще помогнеш? Упоритостта и противопоставянето на всичко, което се случва, ще бъдат пречупени, просто защото с тях не може да се живее хармонично и в синхрон с естествената ни природа. А болестта не пита "Сега ще ме приемеш ли или не?" Тя просто идва. А ти намери пътя в себе си, за да я приемеш и след това да оздравееш от нея.

Какъв по-хубав урок от това да обикнем тялото си чрез болестта. Тялото е най-съвършената машина, създавана някога и като такава има нужда от сериозна поддръжка. Тази поддръжка ще си я изисква по един или друг начин, дори и да не ви харесва. Ще си изисква хубавата храна, ще си изисква достатъчното вода, ще си изисква движението, ще си изисква пълноценния сън и добрите мисли, дори и вие да нямате време за него. Ще се противопоставя активно на лошата, химична и в пъти преработена храна, ще отказва да работи ако няма адекватна грижа за него, харесва ви или не. Ще ви носи болки когато е задръстено с нечистотии. И просто няма да направи компромис. Едва ли има някой, който не знае как трябва да се грижи за тялото си, но пък много често има по-важни неща от това. Е, болестта идва за да поразмести малко приоритетите. Има право да го направи. И е крайно необходимо.

А какъв по-хубав урок от това, да обикнем дните и живота си чрез болестта. Коя е противоположността на живота? Смъртта. Какво ни изстрелва от едната в другата противоположност? Крайностите. Е, болестта много добре знае как да ни научи да обичаме живота си. Да го ценим подобаващо и да се наслаждаваме на всеки един миг от него. Защото той не е чак толкова дълъг.

Автор: Лилия Илиева