Защо трябва да спрем да съдим другите хора? И как да го направим?

"Ти сега, защо така направи? Аз ако бях на твое място... друго щеше да е. Сега трябва това да направиш. Слушай ме като ти казвам. Аз знам какво е добре за теб."

Дали знаете?

Осъждането е "навик", ако можем да го наречем така, който така не обичаме и така често и неусетно правим с другите. Имаме нужда да контролираме света, обяснявайки как е правилно да се живее, кое трябва и не трябва да се яде, какво трябва да се прави, как трябва да се мисли, какво трябва да се чувства и т.н. Даваме искани и най-вече непоискани съвети и си мислим, че помагаме и даваме знания на отсрещния човек, как да си оправи живота.. Дали?
Истината е, че осъждайки някого, енергийно до него достигат думите: "Ти си лош. Ти не ставаш. Ти си грешен. Ти не знаеш." , което определено му дава всичко друго, но не и сили за справяне с проблеми.

Защо искаме толкова много да съдим и се чудим "Как може другите да правят така?"

Има няколко причини за това. Една от тях е неразбирането, че няма правилно и грешно, няма добро и лошо. Има собствена и индивидуална реалност, лични възприятия, собствена концепция за света и за начина на живот в него. Ограничено е да смятаме, че всички трябва да са като нас, да мислят и да се държат като нас. Всеки живее в реалност, създадена от своите мисли и убеждения и тя не може да бъде оспорвана от някой друг или наричана "грешна". Когато две реалности на двама души се разминават до толкова, че да възникне конфликт между тях и да завалят осъждания и етикети, просто приемете другостта на другия. Другият е различен и така трябва да бъде. Живеем във Вселена с определени енергийни закони, един от които е този за противоположностите. Има горе и долу, черно и бяло, високо и ниско, топло и студено. Мислите и възприятията на всеки един формират неговия свят, в който според неговите собствени убеждения той взема решения "правилни" за него. И може би най-добрите за него в този момент. Запомнете, преди да осъдите, че всеки прави най-доброто, на което е способен в дадения момент според настоящите си разбирания. Затова има израстване, има осъзнаване, има уроци, които променят "правилните", за всеки един от нас, решения.

Друга причина за осъждане е неприемането. Неприемането на себе си, другите, на света. Неприемайки другите, не можем да приемем и различността у тях. С такова убеждение, съвсем разбираемо ще ги осъждаме непрекъснато. Проанализирайте как изглежда един човек, който иска да налага мислите си, начина си на живот, решенията си на друг. И този същия човек в повечето случаи си мисли, че прави това всичкото за "доброто на другия". Може би не е точно така.
Трета причина за осъждане е страхът. Страх, че другия няма да се справи без нашите съвети и нашето мнение, какъв е и най-важното - какъв ТРЯБВА да стане. Истината е, че не нуждаещият се изпитва страх, а именно съветващият. В корена на това усещане се крие силен страх от заобикалящия свят и липса на доверие към живота.
А любимото възклицание "Как може той да е такъв, да прави така, да не прави иначе…", познато е на всички. Зад това пък стоят много неприети и неосъзнати неща в нас самите. Възмущаваме се на качества в другите, които притежаваме поне малко, но за нищо на света не искаме да поглеждаме към тях. Най-малко пък да си ги признаваме. Доста добра защита, а?
Следващият път когато осъждате помислете: "Помагам ли така на този човек? Искам ли с мен някой да постъпи така? Дали аз нещо не приемам в себе си? Дали нещо не си позволявам? Какво прикривам?"
Качествен разговор между двама души, след които и двамата са обменили опит и енергия и се чувстват заредени, е истинско изживяване. А при съденето и слагането на етикети, единият е "прав", другият "грешен", единият се налага, другият се съпротивлява. На кого е нужно?

Автор: Лилия Илиева