Как да се справим с тревожните и лоши мисли?

Все повече и повече хора се оплакват от лоши, тревожни и натрапливи мисли, с които не могат да се справят. Справянето с тях е необходимо, защото лошите мисли имат научно доказана вреда върху здравето. Освен това те имат и невероятната способност да влошават качеството на живот. Изпълненият ум с тревожни мисли е първата и основна предпоставка за развитието на тревожни състояния като паническо разстройство, генерализирана тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство, неврози, различно изразени депресии.

Защо се появяват тревожните мисли?

Причините за съзнание, изпълнено с тревожност, могат да бъдат много. Генетично унаследеният тип нервна система със сигурност има значение, но като базисен фактор се счита заобикалящата среда. Стресът и извънредното претоварване са значими за развиването на тревожност. Непрекъснатото забързано ежедневие, животът по график и срокове, които трябва да бъдат спазвани, предизвикват напрежение, което не се освобождава и избива все в някоя посока. Често се проявява в свръх мислещ и тревожен ум. Възпитанието и семейната среда също са ключови, тъй като първите знания, които получават децата са възприятията на своите родители. Има деца отворени за света, за игри, за веселие и забавление, и деца, които са свити, страхливи и свръх предпазливи. Тревожността при децата също не е рядко явление. Това поведение не е случайно.

Освен върху качеството на живот, тревожността оказва неблагоприятно влияние върху здравето и развитието ни. Ето как да се справим:

Признайте пред себе си и осъзнайте.

За да бъде решен един проблем, първата стъпка е той да бъде признат и осъзнат като съществуващ такъв. Може и да успеете да заблудите околните, но себе си едва ли ще успеете. Просто, бъдейки приемащи, наблюдавайте своите мисли без да осъждате, че те са такива. Това би помогнало да осъзнаете своите истински страхове и проблеми. Проанализирайте как се чувства тялото ви когато умът е тревожен. Може би физически не сте в най-добра форма. Това ще ви помогне да осъзнаете деструктивната и разрушителна способност на лошите мисли. Струва ли си цената?
Осъзнайте, че промяната на възприятията и убежденията трябва да бъде направена.

Спрете с тревожността като осъзнаете следното:

По-малко от един процент от тревогите някога се случват. Колко от лошите ви мисли някога са се превръщали в реалност? Определено не много. Знаете ли защо умът потъва и се изгубва във "въображаеми проблеми”, а в реално съществуващи трудни ситуации се справя по-лесно? Защото в реалната ситуация можем да предприемем действие, с което да я елиминираме или да решим проблема. Всички добре познаваме усещането, как попадаме в дадено положение и осъзнаваме, че то всъщност не е чак толкова страшно, колкото сме го обрисували с ума си преди това. С въображаемия проблем не можем да направим нищо друго освен да спрем да мислим за него. За ума това обаче не е достатъчно. Той предпочита да се лута и да търси решения, които никога няма да открие. Просто защото няма какво реално да решава. И така негативната спирала се завърта и се получава едно потъване в тревоги и уж "проблеми”. Затова просто спрете с лошите мисли, осъзнато и с доверие.

Усетете тишината.

Задължителна стъпка в елиминирането на тревожността е работата в посока да укротим ума. Умовете на много хора препускат от мисъл в мисъл, което води до огромно изтощение. Особено когато мислите са с негативен характер. Опитайте да бъдете повече в настоящия момент и да го усетите, вместо да анализирате миналото или да планирате бъдещето си. Опитайте да успокоите мислите и да усетите тишина в ума. Чудесна идея са практикуването на медитация и йога. Не е нужно да правите медитация и успокоение на ума по някакви правила или в "правилни” пози. Просто се отпуснете на място, което ви е удобно или просто обичате в комфортна за вас поза и наблюдавайте, свържете се със себе си, подарете си време само за вас, успокойте мислите, отпуснете тялото. Дайте си време всичко да се случва постепенно. Подарявайте си всеки ден известно време тишина само за вас. Ефектът от процеса ще усетите моментално.

И си припомняйте: В крайна сметка нищо не е чак толкова важно!

Автор: Лилия Илиева