„Нямам време“ или синдромът на бързащите хора – вие от тях ли сте?

6213
„Нямам време“ или синдромът на бързащите хора – вие от тях ли сте?

Когато се събудим сутрин бързаме да станем, за да побързаме за работа, набързо да изпием кафето, а закуската е бонус - не е задължителна, само ако има време за нея. Набързо правим план за деня, определяме задачите за деня и бързаме да мине работното време, за да си починем, докато привършваме поредния проект вкъщи. В края на деня, ако мислите са "Нямам време! Съсипан съм! Искам почивка, но няма кога! Чувствам се притиснат от всичко и всички!", значи има някакъв проблем.

Тъжното е, че минават години, които прекарваме като жертви на времето и обстоятелствата. Още по-тъжното е, че някои хора изживяват така целия си живот.

Истината е, че "Нямам време!" не може и няма как да съществува. Може да нямате пари, апартамент, приятели, кола, дом, партньор, какви ли не вещи и т.н. Но време не може да нямате. Всеки един от нас на тази земя има 24 часа в денонощието и нито секунда повече. Не може да нямате нещо, което нито може да ви бъде дадено, нито отнето. То просто съществува като величина и ресурс.

реклама
Хиляди избраха здравето с Omed.bg. Направи го от тук !

Какво стои зад "Нямам време!" и защо го казваме толкова често?

реклама

Зад вечните оплаквания, че нямаме никакво време за нищо, стоят нашите недостатъци. Какво ще стане ако заместите "Нямам време!" с "Аз не умея да организирам деня си", "Аз се захващам с прекалено много задачи, които не са по силите ми", "Аз не искам да си позволя почивка, защото предпочитам да работя максимално много", "Аз не искам да отделям време на семейството ми и приятелите ми, защото мой приоритет е работата". Истината е, че ако заместите изречението "Нямам време!" с някои от тези изрази, ще излезе точната причина, поради която се чувствате притиснати от времето. Употребяваме толкова често, че нямаме време, защото е много лесно. По този начин ние отказваме да поемем отговорност. Някак си времето ни става виновно за всичко и това ни устройва. Доста лесно е да кажем "Нямам време за нищо!", отколкото "Трудно ми е да си организирам и подреждам времето". Във второто изречение има тежест и отговорност, за това, че аз самият съм творец на деня си. Много ни е лесно да си намираме виновници за ситуациите в живота ни, но този подход никак не ни решава проблемите. Усещате ли разликата между "Нямам време за почивка" и "Избирам да работя, въпреки, че се чувствам изтощен физически и психически". Разликата е огромна, а от втората гледна точка не ни става приятно. Някак си осъзнаваме, че никой не ни е виновен за нищо и че ние сме сътворили всичко сами - и добро, и лошо. Когато носим отговорността за себе си и протичането на деня си, може да се гневим само и единствено на себе си, ако нещо не ни харесва. Но ако влезем във вихрушката на ежедневието, ставаме жертвите на всичко, най-вече на времето. Това е неприятен подход, но е доста лесен. Няма отговорност, няма тежест, няма ангажираност към себе си и към проблема.

Когато се оплакваме, че нямаме време за почивка, всъщност истината е много по-различна. Ние не искаме да си позволим почивка, защото "трябва" да работим. Когато се оплакваме, че нямаме време за себе си, всъщност ние избираме да не зачитаме своите собствени нужди в името на нещо друго. Когато се оплакваме, че нямаме време за здравето си, всъщност ние казваме на тялото си, че не ни е толкова важно. Когато се оплакваме, че нямаме време за семейството си, всъщност ние избираме като приоритет работата си. Времето тук няма вина.

Ние сами избираме да нямаме време!

Поемането на отговорността също така носи осъзнаване за изборите, които правим. Ние сами избираме да сме жертви на времето! Ние сами избираме да поставим като приоритет работата и проектите! Ние сами избираме да лишим себе си от удоволствията и хобита в името на ангажиментите! Ние сами избираме да бързаме и да не си съставяме план на деня! Но когато си признаем, че всичко това е наш избор, се поражда гняв и тежест. По-лесно е да сме гневни на някой друг или нещо друго, отколкото на себе си. Ние може да изберем да вкараме удоволствието в ежедневието си, но не искаме. Ние сами може да подредим графика си така, че да имаме часове за себе си. Ние сами може да откажем на някого нещо, в името на собствените си нужди. Но правите ли го? Колко пъти решавате да правите неприятни за вас неща, които ви крадат от времето и след това съжалявате? Колко пъти поставихте себе си и собствените си нужди преди всичко останало? Ние може да имаме удовлетворяващо или потискащо ежедневие и всичко това зависи от нашия избор. Поемете избор и ангажираност или ще останете жертви на живота и времето. Изборът е ваш!

Припомняйте си често: Времето не може да го имаме или да го нямаме! То е величина във вселената и ресурс в нашия собствен живот. Времето може да бъде управлявано или може то да управлява нас. Просто направете избора, дали искате да управлявате ежедневието си или искате да сте погълнати от него. Всички имаме 24 часа в денонощието и какво ще правим с тях зависи единствено от нас.

Автор: Лилия Илиева


Беше ли полезна тази статия? Моля, споделете я с приятели и ни подкрепете. Така ще можем да правим здравето по-достъпно. Благодаря!



реклама
ЯМР
Коментари

Свързани статии

Може да се абонираш за нашите оферти


Абонирайте се