Нормално ли е да говорим сами на себе си

Учените широко изучават акта на разговор със себе си стигайки до извода, че това е често срещано и нормално поведение. За повечето хора разговорът със себе си е нормално поведение, което не е симптом на психично състояние. Хората водят разговор със себе си като саморазговор или самонасочен разговор. Въпреки, че хората често свързват разговорите сам със себе си с проблеми с психичното здраве, здравните специалисти го смятат за нормално във всички възрасти и дори полезно при някои обстоятелства.

Нормално ли е да говорите сами със себе си? Кога може да показва психично състояние?

Учените са се интересували много от това какво хората си казват, защо говорят със себе си и целите на разговорите със себе си. Изследванията определят саморазговорът като словесен израз на вътрешна позиция или убеждение, което означава, че чрез реч изразява вътрешни чувства, невербални мисли и интуиции за дадена ситуация. Човек възнамерява само да насочи речта си към себе си. Естествено е човек да има вътрешен монолог докато се занимава със задачи и обработва мисли и емоции. Те могат да решат да вербализират този вътрешен монолог.

Децата често говорят сами със себе си и това не трябва да е повод за безпокойство за родителите. Това е начин за развитие на езика, поддържане на стимул по време на задача и подобряване на изпълнението на задачата. Навикът за саморазговор може да продължи и в зряла възраст и като цяло не е проблем.

Здравословно ли е да говорите със себе си?

Саморазговорът може да има няколко предимства. Това не причинява значителни рискове за здравето, освен ако човек не изпитва и други симптоми на психично състояние като халюцинации.

Докато изпълнявате задача с набор от инструкции саморазговорът може да подобри контрола върху задачата, концентрацията и изпълнението. Също така може да подобри уменията за решаване на проблеми.

Проучване от 2012 г. изследва как саморазговорът влияе върху задачите за визуално търсене. Констатациите предполагат, че саморазговорът докато се търси определен предмет например изгубен комплект ключове или опит за намиране на продукти в магазин за хранителни стоки може да помогне на човек да ги намери по-бързо и по-лесно. Също може да помогне за разбирането при по-дълги задачи изискващи следване на инструкции.

Изследванията също така предполагат, че може да има ползи от саморазговорите по време на спорт в зависимост от това как човекът говори и какво казва. Например саморазговорът по мотивационен или инструктиращ начин може да подобри представянето. Въпреки, че негативният саморазговор може да увеличи мотивацията в спорта, той може да не подобри представянето.

Видове саморазговори

Има три категории саморазговори, които се различават в зависимост от тона на гласа. Те включват:

Положителен саморазговор. Насърчава и засилва положителните вярвания. Участието в позитивен разговор може да намали безпокойството и да подобри концентрацията и фокуса.

Отрицателен саморазговор. Обикновено включва критичен и обезсърчаващ диалог.

Неутрален саморазговор. Този тип саморазговор не е значително положителен или отрицателен. Хората могат да го използват, за да дадат сами инструкции вместо да подсилват или насърчават определена вяра или емоция.

Също могат да се позовават на разговора със себе си като явен и скрит саморазговор. Откритото говорене е самонасочена реч която другите хора могат да чуят. Прикритият разговор е реч, която се случва вътрешно, която никой друг не може да чуе например чрез мълчаливо говорене вместо да се говори на глас.

Причини

Има няколко причини, поради които човек може да говори сам на себе си.

Регулиране на емоциите. Саморазговорът може да помогне за регулиране и обработка на емоциите. Например, ако човек самостоятелно говори за чувство на нервност или гняв това може да му помогне като:

• насочва фокуса към подобряване на нервите или гнева
• контролира емоциите
• мисли как да отговори на чувствата в този момент

Намаляване на тревожността. Проучване от 2014 г. предполага, че хората с тревожност включително социална тревожност могат да се възползват от ангажирането в саморазговор__. Изследователите установили, че хората, които се отнасят до себе си от трето лице могат да се дистанцират от тревожните си чувства и да обработват, регулират и анализират тези емоции, за да помогнат за намаляване на тревожността.__ Воденето на саморазговор може също да намали безпокойството след стресови събития.

Как да спрете да говорите със себе си

Ако саморазговорът пречи на живота на човека има начини да се намали това поведение. Записването на саморазговори в дневник може да помогне на човек да прехвърли мислите от ума си, да организира мисловни процеси и да управлява стреса и безпокойството. Поддържането на дневник може да помогне на хората да идентифицират ежедневни ситуации, които ги карат да говорят самостоятелно и да осъзнаят по-добре какво може да предизвика тези сценарии в бъдеще.

Практикуването на превключването на саморазговор към вътрешни мисли когато се появят или изговаряне на реч също може да намали разговорите сам със себе си.

Кога е необходимо да се потърси помощ

Хората могат да открият, че саморазговорът влияе върху психичното им здраве, ако са негативни и се самокритикуват когато говорят със себе си. В тези ситуации трябва да говорят със специалист по психично здраве, за да намерят начини за подобряване на самочувствието и да настроят саморазговорите, за да се фокусират върху това да бъдат по-позитивни и насърчаващи.

Шизофрения

Ако човек говори самостоятелно като част от халюцинация трябва да потърси помощ от медицински специалист. Саморазговорът и халюцинациите могат да показват състояние на психично здраве като шизофрения. Човек с шизофрения може да изпита промени в поведението и мислите си като халюцинации или заблуди. Халюцинациите карат човек да вижда, чува, мирише, опитва или усеща неща, които не са част от света около него и присъстват само в съзнанието му. Чуването на гласове и отговорът на тях е често срещана халюцинация при шизофрения. Тези гласове и усещания изглеждат реални за човека, който ги изпитва. Мозъкът реагира на тези гласове по същия начин както, ако разговарят с реален човек. Хората с шизофрения също могат да се оттеглят от света губейки интерес към ежедневните взаимодействия с приятели и семейството си и затруднявайки изразяването на емоции.

https://www.medicalnewstoday.com