Omed.bg

Защо депресията се свързва с по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания?

Хората в България се нуждаят от способни лекари и компетентна здравна информация. Ако искаш да помогнеш за обучението на бъдещ лекар, натисни бутона donate.

Вие дарявате средствата на Фондация „Прогрес медик“, която подпомага студентите по медицина в България.

 
Защо депресията се свързва с по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания?


   Сърдечно-съдовите заболявания са най-широко разпространени в развитите страни и са най-честата причина за смъртност в цял свят. В тази група заболявания се включват артериална хипертония, исхемичната болест на сърцето, острият миокарден инфаркт, ритъмните и проводни нарушения, внезапната сърдечна смърт. Основните рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания са фамилна обремененост, затлъстяване, дислипидемия (нарушен липиден статус), тютюнопушене, недостатъчна двигателна активност, високо кръвно налягане, атеросклероза.

   Установена е връзка между сърдечно-съдовите заболявания и депресията. Данните показват, че връзката между двете заболявания е двупосочна. Хората с депресия имат доста по-голям риск да развият сърдечно-съдово заболяване и обратното – кардиологично болните са в пъти по-застрашени от това да развият депресивен епизод. Много е важна връзката между двете състояния, защото това са много често срещани заболявания в целия свят. Това налага да се вземат повече мерки за правилна и навременна диагноза, за да може да се предотвратят евентуални усложнения.

   Има проучвания, които показват, че хора, преживели остър миокарден инфаркт, често развиват депресия. Лечението й е доста по-трудно от останалите случаи и някои хора не се повлияват от стандартните подходи.

Защо депресията се свързва с по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания?

   Основните патогенетични механизми на депресията са свързани с нарушаване на баланса между невромедиаторите (ацетилхолин, серотонин, норадреналин). Освен това при хората с депресия е установена увеличена продукция на кортизол и катехоламини от надбъбреците.

   При хората, страдащи от депресия, има хиперфункционираща хипоталамо-хипофизарна-адренокортикална (надбъбречна) ос. Това означава, че от хипофизата се отделят по-големи количества АКТХ (аденокортикотропен хормон). Той стимулира надбъбрека да отделя повече кортизол. Ефектите на кортизола върху организма са следните: той повишава нивата на кръвна захар, покачва артериалното налягане, активира тромбоцитите и създава условия за образуването на тромби, предизвиква ендотелно възпаление (на лигавицата на съдовете), предизвиква дислипидемия (нарушения в липидния статус). Кортизолът има и други ефекти, но тези са най-значими за потенцирането на сърдечно-съдови заболявания. Ендотелната дисфункция и дислипидемията създават условия за ускорено протичане на атеросклероза и намаляване на лумена на съдовете, което води до исхемична болест. От друга страна ендотелното възпаление и активирането на тромбоцитите са предпоставки за тромбообразуване и запушване на съдове, което може да доведе до остър инцидент.

   Други важни хормони, които се отделят от надбъбреците в по-големи количества при хора, страдащи от депресия, са катехоламините – адреналин и норадреналин. Те предизвикват свиване на съдовете, повишаване на артериалното налягане, ускоряване на сърдечната дейност.
  
   Всички тези фактори взети заедно потенцират развитието на сърдечно-съдово заболяване. Затова е необходима навременна диагноза както на депресията, така и на кардиологичното заболяване. Депресията трябва да бъде лекувана чрез психотерапия и, ако се налага, с правилните медикаменти. Кардиологията разполага с огромен набор от медикаменти, които могат да се справят с повечето заболявания. Най-важни в случая са навременната диагноза и правилният индивидуален подход. 

 

977

реклама

Коментари



Свързани статии


Сподели !