Базедова болест – какво представлява и какви са симптомите?

Базедовата болест е автоимунно заболяване, което се характеризира с хиперфункция на щитовидната жлеза. Сред популацията честотата е 1%, а жените заболяват близо 7 пъти по-често от мъжете. Най-често боледуват хора на възраст между 30 и 50 години.
Типично за Базедовата болест е образуването на антитела срещу рецепторите за хормона TSH (тиреоидстимулиращ хормон). Тези антитела стимулират патологично жлезата и тя продуцира по-големи количества тиреоидни хормони (Т3 и Т4) от необходимото. Това е причината за характерната клинична симптоматика. При 70% от пациентите се откриват и повишени нива на ТАТ (тиреоглобулинови антитела) и МАТ (микрозомални антитела).

Какви са причините за появата на Базедова болест?

Базедовата болест е едно заболяване с мултифакторна генеза, но като основна причина се счита генетичната предразположеност. Доказателство за това са семейства с няколко заболели от тази болест. Друг важен аспект, който трябва да бъде разгледан е психо-емоционалният фактор. Остри или хронични психотравми и силен стрес често са ключови моменти за отключване на Базедова болест. Диагнозата се поставя от ендокринолог на базата на клинична картина, ехография и серумни изследвания на щитовидни хормони и антитела.

Какви са симптомите?

Базедовата болест протича с комплекс от типични за нея симптоми. Щитовидната жлеза е уголемена, гладка с мека консистенция. От страна на нервната система се наблюдава нервност, раздразнителност и емоционална нестабилност у пациентите. Понякога може да има ситен тремор на ръцете. От кардиологичните симптоми най-чест е тахикардията. Тя е непрекъсната и в повечето случаи е най-силно изразена при физически усилия. Също така пациентите се оплакват от сърцебиене по време на сън, което ги прави още по-неспокойни. Друг типичен симптом е редукцията на тегло в резултат от повишения метаболизъм. Тиреоидните хормони имат пряко въздействие върху мастния и въглехидратния метаболизъм и това е причината пациентите с хиперфункция на щитовидната жлеза да отслабват. Щитовидните хормони още имат катаболен ефект, което клинично се изразява в мускулна атрофия. От страна на храносмилателната система оплакванията са - чести дефекации, диарични изхождания след нахранване и колики. При жените настъпват патологични промени в месечния цикъл - той може да бъде нередовен, с абнормно кървене или въобще да липсва. Въпреки това, бременност може да настъпи. Изпъкването на очите (екзофталм) е много характерно за автоимунната хиперфункция на щитовидната жлеза. Очните ябълки изпъкват напред защото очедвигателните мускули и тъканите зад окото се инфилтрират с белтъци, лимфоцити, макрофаги и други възпалителни клетки. Също така е повишена продукцията на хиалуронова киселина, която има осмотичен ефект и предизвиква допълнителен оток.

Как се лекува?

Лечението е с цел ремисия и има 3 варианта: медикаментозно, хирургично и с радиоактивен йод. От медикаментите се прилагат тиреостатици, както и препарати за овладяване на симптомите като бета-блокери, релаксанти, витамини.