Д-р Михайлова: Увеличават се бактериите, резистентни към антибиотици

Д-р Сашка Михайлова е едно от тайните "оръжия" на лаборатория "ЛИНА” Бургас. Тя е човекът, който разпознава под микроскопа причинителите на инфекциите при хиляди пациенти. Всеки ден през ръцете й преминават стотици клинични материали. За д-р Михайлова няма тайни в микробиологията, а зоркият й поглед съзира и най-скритите микроорганизми.
Тя е утвърден специалист, а зад гърба си има 17 години професионален стаж. Родена е в Плевен, където завършва средното си образование, а след това се дипломира като лекар в Медицинския университет. Специализира в "Микробиология". Защитава дисертация и придобива научна степен "Доктор”. Специализирала е в Австрия, Англия, Белгия, Германия, Испания, Италия, Норвегия, Словения, Турция, Франция, Холандия, Швеция и Шотландия.

Д-р Михайлова, кои са най-честите инфекции, от които страдаме?

През летния сезон най-голям проблем са инфекциите на__храносмилателната система__. Водещи вирусни причинители са ротавируси и норовируси, а от бактериите - Salmonella,Shigella и Escherichia coli. През зимата преобладават инфекциите на дихателната система - ринит, ангина, бронхит, пневмония. За съжаление продължаваме да диагностицираме и заболявания като туберкулоза и сифилис, които са известни от древността.

Означава ли това, че има бум на туберкулоза и сифилис?

За бум не можем да говорим, но определено нивата на заболеваемост не са желаните. Преди 2-3 десетилетия в България честотата на тези инфекции беше на много по-ниски нива, след което започна рязко покачване и достигане на максимум през 1998 г. за туберкулозата и 2000 г. за сифилиса. Сега има тенденция към намаляване, но все още не сме достигнали минималните стойности за Еврозоната.

Какви са причините за разпространението на тези инфекции?

Закъснялата здравна реформа през изминалите десетилетия остави тези опасни инфекции някак встрани. Звената, ангажирани с контрола на туберкулозата и сифилиса, се оказаха в неравностойно положение. Това повлия върху системната профилактика сред населението. През последните години, обаче, се създадоха национални програми за превенция и контрол на тези заболявания. Те са насочени към рискови групи сред населението каквито са ромската общност, злоупотребяващите с алкохол и наркотици, HIV-позитивните и др.

Говорите за масова профилактика, която е приоритет на държавата. А как стои въпросът с индивидуалната профилактика, имат ли българите навик да се изследват превантивно?

Мисля, че хората стават все по-информирани и започват да се изследват, за да предотвратят развитието на сериозни инфекции. Всъщност почти няма нелечими заболявания, ако те се диагностицират навреме. Смятам, че е уместно пациентите да си правят периодично профилактични изследвания, за да изпреварят появата на здравни проблеми. Като микробиолог се стремя да следя новостите в моята област, и да внедрявам най-съвременни методи и тестове.

В какво се състои точно работата Ви на микробиолог?

Микробиологичната лаборатория има две основни задачи: да открие микробите, които причиняват дадена инфекция, и да установи кои антимикробни препарати са подходящи за лечението й. Всеки ден първо разглеждам посявките на пробите от предходния ден. При тези, при които се откриват болестотворни микроорганизми, продължавам с различни тестове, за да си изясня точния вид на бактериите, гъбичките и т.н. По-късно продължавам с отчитане на антибиограмите на вече идентифицираните микроорганизми. Така се подбират подходящи антибиотици за лечение. Към края на деня, когато излязат окончателните резултати, съм ангажирана с консултациите. Често се налага лекуващите лекари или самите пациенти да поискат съвет или допълнителен коментар към резултатите.

Консултациите, които Вие давате, платени ли са?

Не, консултациите са безплатни. За мен, като специалист, това е най-интересният момент от работата и наистина ми доставя удоволствие - да помогна на колеги и пациенти. В същото време е и най-трудната и отговорна дейност, защото много често отговорите на въпросите, с които се обръщат хората към мене, не са написани в учебниците. През последните години, например, проблем е изолирането на много резистентни бактерии, за които трудно може да се намери подходящ антибиотик за лечение. Промененият имунен статус на хората води до появата на нови или възвръщането на стари болестотворни микроорганизми. Като микробиолог трябва да съм наясно със значението на тези видове и да го обяснявам на пациентите.

Означава ли това, че съвременните антибиотици са безсилни пред бактериите?

Факт е, че съвременните медикаменти все по-трудно се справят с микроорганизмите. Причината е, че се увеличават бактериите, които стават устойчиви към антибиотици. Съществуват дори изолати, които са резистентни към всички известни антимикробни препарати. Водеща причина за появата на такъв феномен е неправилната употреба на антибиотици. Ето защо самолечението с тази група препарати е недопустимо.

Микробиологията ли е ключът към разгадаването на инфекциите?

Да, тя разкрива причинителите на инфекциозните заболявания. Доказването на причинителите и установяването на тяхната чувствителност към антимикробни агенти е най-правилният подход към ефективно лечение. В медицинската лаборатория търсят помощ пациенти с разнообразни диагнози. Като микробиолог се занимавам с инфекциите на всички органи и системи на човешкото тяло. Лабораторията е свързващо звено между различните специалности в медицината. Много често, обаче, като лабораторен лекар нямам директен контакт с пациентите. Понякога се питам какво се е случило с тях, дали са предприели мерки, какъв е бил резултатът от всичко това …

Автор - Лаборатория Лина Бургас