Инфектирането с хламидия води до стерилитет, ако не се лекува

Бактериалните инфекции, причинени от хламидия трахоматис (Chlamydia trachomatis), са сред най-честите полово предавани заболявания. Широкото разпространение и усложненията, които причинява, определяt нуждата от нейното своевременно диагностициране и лечение, обяснява биологът на лаборатория "ЛИНА” Красимира Чернаева.

Хламидийната инфекция е известна като тиха болест, защото мнозинството от инфектираните нямат симптоми. При наличие на симптоми, те се появяват 4 до 20 дни след контакта. При жените, тя засяга първоначално цервикса и уретрата. Симптомите са неспецифични - вагинално течение, парене при уриниране, болка или кървене. При мъжете симптоми на хламидийна инфекция са уретрално течение, парене при уриниране, чести позиви или болка в края на уринирането.

Ако не се лекува, инфекцията може да доведе до сериозни репродуктивни или други здравословни проблеми.
При жени, ако остане нелекувана, може да се разпространи в матката или маточните тръби и да причини тазово възпалителна болест, стерилитет и извънматочна бременност.
Усложненията при мъжа са по-редки - възпаление на тестисите (епидидимит) или на простатата (простатит). Понякога се стига и до стерилитет.

"Хламидийна инфекция по време на бременност може да окаже влияние върху здравето на новороденото. Ако е нелекувана може да доведе още до артрит и очни заболявания, защото засяга конюнктивата”, обяснява биолът Красимира Чернаева.

Профилактичното изследване за хламидия е единственият сигурен начин да се улови инфекцията навреме.

Най-използваният тест за диагностика на хламидия, определян като съвременния златен стандарт, е изследването на проба от урогениталния тракт за присъствие на ДНК от хламидия трахоматис.

Това е специфичен и изключително чувствителен метод за установяване на инфекции, предавани по полов път. Присъствието на други микроорганизми не влияе върху провеждането на теста. Този метод за изследване позволява детекция на патогена в голямо разнообразие от биологични проби- цервикален секрет, уретрален секрет, урина, еякулат, натривка от гланса, ставен пунктат и др.

За ДНК диагностика на хламидия трахоматис е необходим цервикален секрет, който се взема със сух тампон от гинеколог. Пробавата се предава в лабораторията за изследване, като от пациента на място се взема венозна или капилярна кръв. Важно за ДНК диагностиката е, че при желание от страна на пациента е възможно едновременното изследване за няколко микроорганизми в една проба - хламидия, микоплазма, уреаплазма.