Ефектите на стреса върху различните системи в тялото

Начинът по който стресът влияе на тялото е различен при всеки. Някои хора могат да изпитат само психологически ефекти от чувството на стрес докато други могат да изпитат и физически симптоми като главоболие и киселини. Някои може да са по - чувствителни към ефектите на стреса върху тялото и да бъдат по - чувствителни на последици от влиянието на стреса. Да се ​​научите да разпознавате симптомите и да научите стратегии за намаляване на стреса може да помогне да контролирате стреса и да намали ефектите му върху тялото. По време на остър стрес тялото реагира, за да се защити от опасности като нараняване и инфекция. Как хроничният стрес може да повлияе на тялото?

Ефектите на стреса върху тялото

Стресът може да засегне основните системи в тялото като централната нервна система, имунната система и храносмилателната система. Какви са ефектите на стреса върху различните системи на тялото и разпознаваемите симптоми които може да предизвика?

Централнанервна система

Централната нервна система се състои от главния и гръбначния мозък. Ефектите на стреса върху централната нервна система могат да включват: 

• Главоболие. Стресът може да бъде причина за главоболие от напрежение и мигрена при някои хора. Около 70% от хората които изпитват мигренозно главоболие съобщават, че стресът е отключващ фактор
• Депресия. Много експерти предполагат, че стресът може да причини депресия. Някои изследователи са предложили термина депресия предизвикана от стрес за обозначаване на депресия която възниква когато хората са имали анамнеза за стрес преди диагнозата. Продължителният стрес,свързан с работата може да допринесе за депресия
• Безсъние. Хипоталамусът е една от ключовите структури участващи в цикъла сън - бодърстване. По време на стресови преживявания тялото активира хипоталамо - хипофизно - надбъбречната ос и симпатиковата нервна система. Тези системи отделят хормони които стимулират вниманието и възбудата причинявайки проблеми със съня. Хората подложени на стрес могат да развият безсъние или да имат влошени проблеми със съня

Имунна система

Стресът може да причини намалена имунна функция, но изследователите не са наясно какъв точно е отговорният механизъм. В моменти на остър стрес тялото се подготвя за възможността от нараняване или инфекция чрез активиране на имунната система която го предпазва от външни опасности. Ако стресът стане постоянен дългосрочното освобождаване на имунни фактори като провъзпалителни цитокини може да причини хронично възпаление. Хроничното възпаление е рисков фактор за заболявания като атеросклероза. 

Храносмилателната система

Стресът влияе на взаимодействията между мозъка и червата. Някои от промените може да засегнат:    

• мускулни движения на гладката мускулатура
• дълбоки чревни усещания
• секреция на стомашна киселина
• пропускливост (потенциално водеща до синдром на пропускливи черва, предполагаемо стомашно-чревно състояние)
• клетъчно възпроизвеждане и притока на кръв в червата
• чревния микробиом

Тези промени водят до или изострят няколко храносмилателни проблеми включително синдром на раздразнените черва, киселини, язви и възпалителни заболявания на червата. Възможно е да се изпитат промени промени в апетита при чувство на стрес.

Репродуктивна система

Стресът може да засегне както мъжката така и женската репродуктивна система което потенциално води до проблеми с либидото, оргазмите и поддържането на ерекция. Стресът може също да повлияе на производството на сперматозоиди и узряването на    спермата. 

При жените стресът по време на бременност или следродилният период може да имат значително въздействие върху здравето.  Двойки които се стремят към забременяване може да имат затруднения, ако единият или двамата партньори преживява стресиращо събитие в живота.

Някои жени могат да получат промени в менструалния цикъл поради стрес. Менструацията може да спре или да стане нередовна, а предменструалните симптоми могат да станат по - тежки.

Мускулно - скелетна система

Изследователите са установили връзка между свързания с работата стрес и развитието на хронична болка. Монотонната работа и липсата на социална подкрепа са възможни рискови фактори за мускулно - скелетни проблеми като болка в долната част на гърба. Продължаващите проучвания изследват възможността за връзка между несвързания с работата стрес и мускулно - скелетната болка. 

Сърдечно - съдова система

По време на остър стрес сърдечно - съдовата система подготвя тялото за реакция на "бий се или бягай" чрез:   

• ускорен сърдечен ритъм
• повишена сила на свиване на сърцето
• освобождаване на епинефрин, норепинефрин и кортизол
• увеличен приток на кръв към основните мускулни групи

Когато човек изпитва дългосрочен стрес тези реакции продължават и могат също да доведат до възпаление. Хроничният стрес може да доведе до високо кръвно налягане, инфаркт и инсулт. Преди да се достигне менопаузата има по - нисък сърдечно - съдов риск тъй като естрогенът помага при управлението на стреса. След менопаузата когато нивата на естроген спадат сърдечно - съдовите рискове свързани със стреса се повишават. 

Ендокринна система

Някои изследователи предполагат, че стресът може да намали инсулиновата чувствителност. Увеличаването на хормоните епинефрин и кортизол по време на стрес засяга реакцията на тялото към инсулина. Кортизолът също може да доведе до повишено натрупване на мазнини в областта на корема. Също така отбелязват, че ефектите от стреса могат да се различават между хората в добро здраве и тези с инсулинова резистентност или затлъстяване. Хората живеещи със затлъстяване може да са по - чувствителни към ефектите на стреса върху метаболизма.

Дихателната система

Някои хора могат да изпитват затруднения в дишането по време на стресова реакция. Затруднения в дишането като задух и учестено дишане могат да възникнат при стрес и силни емоции. Изследователите предполагат, че по време на стресови реакции дихателните пътища между белите дробове и носа могат да се свият и да повлияят на дишането. Когато човек е в добро здраве тези ефекти обикновено не са рискови, но могат значително да засегнат хора с дихателни проблеми като астма, емфизем и хроничен бронхит. Резултатите от изследването показват, че децата с астма които преживяват стресиращо събитие може да имат по - висок риск от астматични пристъпи. Стресът обаче не причинява директно астматични пристъпи. Експертите предполагат, че стресът увеличава честотата, продължителността и тежестта на симптомите чрез увеличаване на степента на възпалителния отговор на организма към дразнители, алергени и патогени.

Усложнения на хроничния стрес

Хроничният или дългосрочен стрес може да причини намалена маса и тегло на мозъка. Тези структурни промени в мозъка могат да доведат до проблеми с паметта, когнитивни способности и учене. Промени в структурата на хипокампуса на мозъка могат да настъпят от хроничен стрес. Тези промени, заедно с повишените нива на кортизол могат да повлияят на това как невроните комуникират помежду си. 

Контрол на стреса

Съществуват много стратегии които помагат за контролиране на стреса. Тези стратегии могат да включват поведение което подобрява физическото здраве като упражнения и правилно хранене. Някои техники се фокусират върху поведение което е полезно за емоционалното функциониране. Напоследък майндфлуенс практиките които имат корени в будизма станаха много популярни. Внимателността изисква човек да съсредоточи вниманието си върху настоящия момент, да е наясно с преминаващите си мисли и да поддържа неосъждаща позиция. Програмите за намаляване на стреса базирани на внимателност включват:    

• дихателна медитация
• техники за сканиране на тялото
• нежни физически упражнения вдъхновени от йога

Изследователите са проучили задълбочено практиките за внимателност и са показали, че те могат да бъдат ефективни за подобряване на управлението на стреса. 

Някои хора ще се нуждаят от лечение за някои от физическите и емоционални усложнения на стреса като депресия, безсъние и киселини. Когато стресът води до заболяване хората също трябва да управляват стреса си, за да предотвратят влошаване или връщане на здравословните си проблеми в бъдеще.

Кога да посетите    лекар

Когато забележите усложнения от стреса като киселини, храносмилателни проблеми и менструални проблеми. Въпреки, че някои хора могат да забележат физически ефекти от стреса други могат да развият емоционални или психологически ефекти включително депресия и безсъние. Психологическите ефекти може да изискват медикаменти или психотерапия. Лекарите могат да предложат съвет относно механизмите за консултиране и справяне. В някои ситуации хората може да се нуждаят от лечение за физическите ефекти на стреса като хронично главоболие и храносмилателни проблеми. 

Когато стресорите станат прекомерни или хронични реакцията на тялото може да доведе до негативни ефекти и заболявания. Редица лекарства включително майндфлунс техники, упражнения и правилно хранене могат да помогнат на хората да се справят със стреса.

https://www.medicalnewstoday.com