Голяма част от проблемите ни се коренят в детството – защо се случва така?

Може би сте чували, че повечето от проблемите ни като възрастни започват още от нашето детство. Именно там са техните корени. Проблемите в детството са един въпрос, по който не много хора искат да говорят, защото при някои се крият доста болезнени и неприятни събития. При други няма толкова сериозни травми, но определено си спомнят и за моменти, в които не се чувствали обичани, приемани и зачитани от своите родители. Не бива детството да бъде смятано само за труден период. Разбира се, че в годините ни като деца, са и едни от най-прекрасните ни спомени и изживявания. Като всяко нещо и детството е черно и бяло, има своите слънчеви и тъмни страни.

Всяко едно дете се ражда с душа, която е чиста и неопорочена от пъстрия свят, в който живеем. Всяко едно дете има пълно доверие към света, защото не познава опасностите. Децата са по-лекомислени именно заради това. А точно тяхното доверие към света и желание за приключения създават тревоги на родителите.

Всяко едно дете се ражда с топло и любящо сърце. Но с времето то вижда, че не винаги получава любовта, от която се нуждае. Не винаги е прието заради това, което е. Често е обвинявано и осъждано. Много родители обичат изключително условно своите деца. Ако децата бъдат обичани само след като направят нещо "добро" или "правилно", по този начин се научават, че нямат право да бъдат обичани заради това, което са, а трябва да се доказват непрекъснато, за да получат любов. Ето така от топли и любящи, децата стават неуверени и чувстват, че не заслужават.

Родителите не бива да бъдат осъждани за това. Те са преминали през същите модели на възпитание.

За промените, които настъпват в чистата детска душа, докато израсне, не бива да бъдат обвинявани родителите. Защо? Ами защото те са получавали абсолютно същото отношение към себе си като деца. Тук не се касае за това, да намерим виновника за проблемите в живота си, а да осъзнаем и да приемем проблема, който се е зародил някога преди много години. Става въпрос за предаването на негативните модели на поведение от едно поколение в друго. За тях няма виновен, защото обикновено родителите възпитават децата си по сходен модел, по който са възпитавани и те самите. Това дори става несъзнателно в повечето случаи. Родителите са видели, че този модел работи, независимо от това дали е грешен или правилен, осакатяващ или развиващ. Причина за осъждане може да бъде само нежеланието на човек да се осъзнае и да си отвори очите към по-добрия път.

Пътуването на детската душа е много пъстро. С годините тя от топла и смела, започва да се изпълва със страхове от заобикалящия свят. Започва да изпитва съмнение в себе си, защото получава критики и неодобрение. Започва да изпитва критика и към себе си. Личното неодобрение също започват да стават част от мислите на детето. И най-тъжното е, че липсата на чисти любов и обич, го учат на това, че не всеки ги заслужава. Когато детето е обичано в моменти, в които "слуша", то разбира, че любовта е условна и трябва да я заслужаваш, за да я получиш. Детето започва по-малко да приема себе си, защото именно това получава и от външния свят - неприемане и осъждане.

И така година след година детската душа се превръща във опитна душа на възрастен човек, която е по-студена, по-предпазлива, по-осъждаща, по-неприемаща и към себе си и към другите. Така представени нещата не бива да са причина за осъждане на родителите, защото те носят в себе си не по-малко травми от своето детство. Родителите на техните родители също са предавали както позитивните, така и негативните модели на поведение. И така от поколение на поколение се предават както добрите и развиващи модели, така и осакатяващите.

Моделите могат да бъдат прекъснати, ако има осъзнатост и желание за това.

Осъзнатото родителство е ключът към създаването на цялостен, приемащ, любящ и силен човек. Негативните модели на поведение трябва да бъдат осъзнати и прекъснати. Те не биха били полезни нито за детето, нито за родителите. След като детето не се чувства щастливо, това би накарало и родители да се чувстват неудовлетворени. Затова осъзнаването на собствените грешки и травми би помогнало много в отглеждането на едно дете.

В повечето случаи когато децата са проблемни, има някакъв проблем в родителите. Може би на децата им липсват любов, приемане, подкрепа, разбиране и т.н. Бъдете отворени да изследвате себе си и света си вътре във вас, подобрявайте го и бъдете осъзнати. Опознавайте себе си. След като откриете пътя към собствената си душа, така много по-лесно ще достигнете до душата на детето си. Не осъждайте и вашите родители, а ги разберете, приемете и изберете да промените модела, защото в противен случай шансът и вашето дете да го предава напред е огромен.

Бъдете осъзнати и щастливи! Всичко е въпрос на личен избор!