Каква е връзката между хиперфункцията на щитовидната жлеза и проблемите с очите?

Повишената функция на щитовидната жлеза може да се дължи на различни причини - хормон - продуциращи аденоми, разрастване на жлезата, но една от най - честите причини е Базедовата болест. Тя представлява автоимунно заболяване, при което се образуват автоантитела срещу рецептори от жлезата. По този начин тя се стимулира да произвежда по - голямо количество хормони.

Повишените нива на щитовидни хормони в кръвта засилват обмяната на веществата, водят до ускоряване на сърдечната честота, повишаване на кръвното налягане и телесната температура. Пациентите са нервни, лесно раздразними, кожата им е топла и зачервена, а при част от тях се наблюдават и характерни очни промени - изпъкнали, лъскави очи с увеличени размери.

Какво представлява тиреоид - асоциираната офталмопатия?

При около 24 % от пацинтите с Базедова болест се развива и така наречената тиреоид - асоциирана офталмопатия. Образуват се антитела не само срещу рецептори на щитовидната жлеза, но и срещу някои структури на окото, очните мускули и тъканите, разполжение около окото. В резултат на това се натрупват вещества, наречени глюкозаминогликани, които задържат вода и съответно водят до оток в тъканите около окото. Освен това се увеличава и количествто мастна тъкан и размерите на околоочните мускули. Всичко това води до изместване на очната ябълка напред, така наречения екзофталм.

Какви са оплакванията?

Пациентите с тиреоид - асоциирана офталмопатия имат оплаквания само в активната фаза на заболяването. В повечето случаи последната съвпада с повишаването на щитовидните хормони, но понякога може да с появи преди или след това, или по - рядко, изобщо да не е свързана с базедова болест, а да се прояви като самостоятелно заболяване.
Основните оплаквания са от зачервяване на очите, сълзене, усещане за чуждо тяло и парене. След преминаването на активната фаза, те изчезват, но екзофталма остава. В някои случаи движенията на окото са ограничени, а клепача не го покрива докрай. Това може да доведе до сериозни усложнения, поради изсъхването на роговицата, тя може да се възпали (кератит) или да се появят язви по нея, което може да доведе до слепота.

Какво е лечението?

Както при всички автоимунни заболявания, и в този случай се прилагат кортикостероиди, с цел да се потисне имунитета, насочен срещу собствените структури. Това лечение обаче има ефект единсвено през активната фаза на заболяването. След затихването, настъпилите промени в окото остават необратими. Тогава единствената възможност е рехабилитативната хирургия, която включва декомрпесивна орбитотомия - хирургично разрушаване на част от орбитата, с цел да се освободи пространство за очната ябълка, удължаване на клепачите, с което се цели да се предпази роговицата от изсъхване, и коригиране на късогледството, което е налично в повечето от случаите с тиреоид - асоциирана офталмопатия.