Какво трябва да знаем за дискинезията (анормално, неволно движение)

Дискинезията се определя като анормални, неконтролируеми, неволни движения. Има много различни видове дискинезия със симптоми вариращи от незначителни тикове до движения на цялото тяло. Дискинезията може да бъде самостоятелно състояние. Въпреки това обикновено е свързано с мозъчна травма, антипсихотични медикаменти или дългосрочната употреба на лекарство прилагано в лечението на болестта на Паркинсон.

Факти за дискинезията:

• Симптомите започват като леки треперения, тикове или треперене обикновено в доминираща ръка или крак
• Различните видове дискинезия са свързани с отделни групи причини
• Когато причината е разстройство като аутизъм поведенческата терапия може да бъде полезна

Симптоми

Най-честата причина за дискинезия е увреждане или нараняване на мозъка. Неволното движение е основният симптом на дискинезията. Симптомите се влошават постепенно с течение на времето, въпреки че могат да се развият внезапно или да се засилят след увреждане на мозъка или нараняване. Всеки вид дискинезия причинява специфични симптоми, които обикновено са уникални, така че различните видове могат да бъдат разграничени.

Видове дискинезия

Причината за дискинезията е почти винаги променена мозъчна химия или мозъчно увреждане, по-специално нараняване на областта на мозъка наречена базални ганглии където се контролират доброволното движение и научените навици. Предпочитаният курс на лечение за всеки вид дискинезия до голяма степен зависи от причината за промяната настъпила в мозъка. Често срещаните видове дискинезия:

Леводопа-индуцираната дискинезия (LID) или дискинезия на Паркинсон. Приблизително 50% от хората с болестта на Паркинсон лекуващи се с леводопа развиват дискинезия в рамките на 4-5 години. Честите симптоми включват:

• гърчене или извиване
• подскачане на главата
• въртене
• поклащане
• люлеене

Тремори. Често срещан симптом на болестта на Паркинсон е треперенето в ръцете. Треперенето се определя от ритмично движение. Често срещаните видове тремор включват:

• Статичен или в покой: Когато треперенето се случи в отпуснат, почиващ и напълно поддържан крайник. Обикновено се свързва с болестта на Паркинсон и множествената склероза (МС).
• Кинетичнен: Когато по време на доброволно движение на горната част на тялото обикновено на ръката или дланта се появява треперене. Обикновено се свързва с МС, съдови заболявания, тумори и условия на дегенерация на малкия мозък.
• Постурален: Треперенията се случват докато крайникът не се движи и продължават след като се премести. Постуралните тремори са причинени от физиологични фактори като злоупотреба с алкохол, антидепресанти и отравяне с тежки метали. Те могат да бъдат причинени и от неврологични състояния например болест на Уилсън

Дистония. Определя се като продължителни мускулни контракции често включващи повтарящи се, необичайни усукващи движения или пози. Някои хора с дистония също изпитват непрекъснато, неволно мигане и спазъм на писателя (неспособност да пишат поради необичайна поза на ръката или дланта).

Хорея. Непрекъснати, внезапни, резки движения, които се задържат за няколко секунди. Крайниците, главата и лицето често са засегнати. Симптомите могат да се появят от едната страна на тялото или да се редуват между двете страни на случаен принцип. Хореята обикновено е страничен ефект на някои лекарства. Тези за които е известно, че причиняват хорея са:

• антиепилептични медикаменти
• лекарства на Паркинсон
• антипсихотични медикаменти

Хорея също може да се придобие. Причините за придобита хорея включват:

• ревматична треска
• лупус
• менингит
• енцефалит
• Лаймска болест
• бактериален ендокардит
• ХИВ
• СПИН
• Болест на Кройцфелд-Якоб (CJD)
• бременност или хормонозаместителна терапия
• сърдечна хирургия при дете
• тежък дефицит на витамин В-1 и В-12
• повечето токсини
• състояния засягащи централната нервна система, например церебрална парализа

Тардивна дискинезия. Лекарствата за състояния като биполярно разстройство и шизофрения могат да причинят дискинезия като страничен ефект. Антипсихотичните лекарства използвани за лечение на психични състояния като шизофрения и биполярно разстройство могат да причинят скованост и резки движения на тялото. Тези лекарства действат като блокират допамина и прекъсва клетъчната комуникация. Смята се, че по-старите антипсихотицчни медикаменти причиняват повече риск от дискинезия отколкото по-новите. Случайните неконтролируеми симптоми на тардивна дискинезия включват:

• бързо мигане
• размахване на ръцете или дланите
• стърчащ език
• произволно движение на устните, езика или челюстта
• понякога движения в крайниците, пръстите на ръцете и краката
• люлеещи се движения на ханша или торса при тежки случаи
• затруднено дишане при тежки случаи

Според проучване от 2013 г. рискът от развитие на тардивна дискинезия е три пъти по-голям за хората с психози или диабет отколкото без тези състояния. Хората с шизофрения имат 31,2 пъти по-голяма вероятност да развият заболяването. Допълнителни фактори, които увеличават риска от тардивна дискинезия:

• женски пол
• възраст над 55 години
• азиатско или афро-американски произход
• злоупотребата с наркотици и алкохол

Миоклонус. Този тип дискинезия се определя като внезапни, обикновено повтарящи се, мускулни спазми и изтръпвания. Миоклонусните видове дискинезия причиняват симптоми, които са достатъчно тежки, за да бъдат инвалидизиращи. Често срещаните видове миоклонус дискинезия включват:

• Прогресивна миоклонична енцефалопатия
• Статична миоклонична енцефалопатия, обикновено причинена от прекъсване на кислорода към мозъка
• Миоклонични епилепсии, които обикновено засягат възрастни жени със симптоми ограничени до една част от тялото, често лицето
• Доброкачествен есенциален миоклонус при който симптомите обикновено започват в детството или юношеството и засягат по-голямата част от тялото причинявайки спазми до 50 пъти в минута.

Спазматичен тортиколис. Дефинира се чрез необичайно усукване на врата и главата, обикновено накланяне на главата в една посока и завъртане на брадичката по обратния начин. Причинява се от съкратен стерноклеидомастоиден мускул (един от основните мускули отговарящи за движението на врата) и може да се развие на всяка възраст.

Бализъм. Бализмът се определя от много силно мятане на ръцете или краката. В зависимост от тяхната тежест спазмите могат да бъдат достатъчно мощни, за да причинят леко до тежко нараняване, предимно луксация на рамото, бедрото или коляното. Бализмът обикновено засяга множество крайници и двете страни на тялото. Хемибализмът засяга само едната страна или крайника. Всички видове бализъм обикновено се причиняват от мозъчно-съдови събития които включват мозъчна травма, асфиксия (задушаване) или инсулт.

Атетоза. Бавни, завъртащи се, извиващи се или огъващи се, гърчещи се движения, най-често в пръстите на ръцете и краката. Езикът, ръцете, краката и шията също могат да бъдат засегнати. Атетозата обикновено се причинява от мозъчно увреждане, по-специално причинено от липса или загуба на кислород или кръвоснабдяване.

Стереотипи и тикове. Стереотипни или повтарящи се, безполезни движения или мускулни потрепвания. Човек може да има някакво първоначално ниво на контрол над тези движения, дори способност да ги намалява. Поради това някои медицински специалисти не считат стереотипите и тиковете за вид дискинезия. В зависимост от тежестта, симптомите на стереотипи и тикове варират от леко дразнещи до инвалидизиращи. Видовете са:

Обикновен тик: Внезапно бързо мускулно потрепване на едно и също място.

Често срещани двигателни стереотипи: Определя се чрез повтарящи се, безцелни, но често ритуализирани движения.

Сложни, множество тикове или стереотипи: Дефинирани от обширни тежки тикове или потрепвания. Особено когато са свързани със синдрома на Турет, симптомите могат да включват случайни, неподходящи действия като изблици на ругатни. В някои редки случаи сложни стереотипи и тикове могат да се развият от употребата на определени лекарства.

Лечение

Специфичният план за лечение използван за даден случай зависи от вида на дискинезията и тежестта или степента на симптомите. Ако намаляването или спирането на употребата на лекарства причиняващи дискинезия не спира симптомите има няколко други курса на лечение. Изборът на подходящо лекарство също може да бъде предизвикателство като се има предвид, че много лекарства, които помагат за контрол на мускулните спазми също са известни с това, че причиняват дискинезия.

Освен лекарствата инжекциите на ботокс могат да помогнат за намаляване или ограничаване на неволевите движения особено тези засягащи лицето.

Дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) е процедура при която електроди се поставят в мозъка, за да коригират движението и да контролират стойката. ДМС се счита за най-ефективен при хора с генетична или идиопатична дискинезия като при последната няма известна причина.

Проучванията за поведението предполагат, че определени движения и стереотипи могат да бъдат ранни диагностични маркери на аутизма при кърмачета.

https://www.medicalnewstoday.com