Какво трябва да знаете за бъбречно-каменната болест?

Бъбречно-каменната болест представлява образуване на камъни в каликсите (чашките на бъбреците) и в пиелона (бъбречното легенче). Заболяването е широко разпространено. Между 1% и 15% от населението боледуват в различните географски райони. В България засегнатите са около 3%. Жените са 2-3 пъти по-често засегнати от мъжете.

Бъбречно-каменната болест е известно заболяване още от древността. В миналото се е знаело за нейното съществуване, дори някои древни учени като Хипократ и Авицена са я описвали.

Какви са причините за образуването на камъни в бъбреците?

Много фактори имат значение в образуването на камъни. Генетичното предразположение е ключов момент. Описани са цели фамилии, чиито членове до един боледуват от бъбречно-каменна болест. Генетичната теория се подкрепя още от факта, че много деца страдат от това заболяване, а тяхната възраст още не е достатъчна, за да може факторите на средата да окажат своето въздействие и да се образуват камъни. Това означава, че генетично някои индивиди са предразположени към образуването на камъни, а други - по-малко. Начинът на хранене и приемът на течности имат голямо значение както за образуването на камъни като цяло, така и за видовете. Малкото количество течности е причина за концентрирана урина, а това от своя страна би увеличило кристалообразуването. Диетата също е важна. Увеличеният прием на калций е предпоставка за образуване на калциево-оксалатни камъни. Също към тази група камъни отношение има диетата богата на оксалати - зеле, цвекло, спанак, какао, шоколад, кафе и др. Увеличената консумация на месо създава условия за образуването на уратни камъни, тъй като се увеличава отделянето на пикочна киселина с урината. Системните заболявания и тези на пикочо-отделителната система може да увеличат риска от образуване на камъни в бъбреците. Честите инфекции, особено с бактерии като Протеус и Клебсиела, алкализират урината и това става причина за образуването на магнезиево-амониево-фосфатни (струвитни) камъни. Подаграта е заболяване, при което е увеличена пикочната киселина в организма, следователно и се отделя по-голямо количество с урината. Това създава условия за образуването на уратни камъни. Някои заболявания на белтъчната обмяна водят до повишено отделяне на аминокиселини с урината и това води до образуването на цистинови камъни.

Как се образуват камъните в пикочо-отделителната система?

Урината е преситен електролитен разтвор, в който нормално не се образуват камъни поради наличието на стабилизиращи вещества, които инхибират образуването на кристали и камъни. Смята се, че при нарушаване на равновесието между факторите, стабилизиращи урината и литогенните вещества, се създават условия за образуването на камъни. Първоначално е нужно органично ядро от епителни клетки, фибрин и слуз, около което започва натрупването на неорганични кристали и по този начин с времето се образува камък в бъбрека.

Какви видове биват камъните в бъбреците?

Калциево-оксалатни камъни. Това са най-често срещаните камъни. В около 80% от случаите се срещат именно те. Кафяви са, дребни, в зависимост от това дали се касае за калциев-оксалат монохидрат или калциев-оксалат дихидрат, може да бъдат с кристална структура или овални. Тези камъни са рентген позитивни.

Фосфатни камъни. Те може да бъдат в комбинация с много неорганични соли, но най-често са калциево-фосфатни. Представляват около 10% от камъните в бъбреците. Цветът им може да варира, но най-често са сивкаво-кафяви с кораловидна структура. Този вид също са рентген позитивни.

Уратни камъни. Образуват се от пикочна киселина, рентген негативни са, имат жълтеникаво-кафяв цвят и овална форма.

Магнезиево-амониево-фосфатните камъни (струвити). Образуват се в условия на алкална урина. Честите инфекции с бактериите Протеус и Клебсиела водят до алкализиране на урината.

Цистинови камъни. Те се образуват при повишено отделяне на аминокиселини с урината.

Какви са симптомите на бъбречно-каменната болест?

Симптомите са основно две големи групи - симптоми по време на бъбречна криза и симптоми извън криза. Бъбречната криза представлява силна болка в лумбална област, която се движи по хода на уретерите и достига до гениталиите. Тя е резултат от придвижването на камъка от бъбречното легенче през уретера надолу към пикочния мехур и уретрата. Лигавицата, с която са покрити органите на пикочо-отделителната система, е изключително чувствителна и всяко едно преминаване на песъчинка или малко камъче става причина за силна болка, смущения при уриниране и дори наличието на кръв в урината. Когато по -голям камък започне да мигрира надолу по хода на уретера често той блокира движението си на определено ниво поради тесните пикочни пътища и това води до обструкция. В резултат на това се нарушава дренажът на урина и бъбрекът спира да отделя урина. Увеличават се размерите на бъбречното легенче (развива се хидронефроза), защото бъбрекът се запълва с урина, която не може да отдели и с напредването на процеса се разширява и уретерът (развива се хидроуретер). Това състояние е спешно и трябва до 24 часа да се възстанови дренажът на урина, за да не останат трайни последствие върху бъбрека.

Освен тези причини, болката при бъбречна криза е много силна, защото бъбречната капсула е много богато инервирана.

Когато камъните не мигрират надолу по пикочо-отделителната система, тогава симптоми липсват или е налице тъпа болка в кръста. Също така може да има чести инфекции.

Какво е лечението на бъбречно-каменната болест?

Лечението е комплексно. Добре е да се приемат големи количества течности. Този съвет важи както за хората, които страдат от бъбречно-каменна болест, така и за тези със здрави бъбреци. Има билкови чайове с диуретичен ефект, които също много добре повлияват бъбречните заболявания. Подкиселяването на урината както и увеличаването на магнезиевите йони в урината може да намалят образуването на камъни, защото ниското рН инхибира кристалообразуването, а магнезиевите йони се конкурират с калциевите и по-този начин блокират свързването им в комплекси. Има лекарства, които разграждат камъните, но те са ефективни само при уратни и калциево-оксалатни камъни. По време на криза най-ефикасни са нестероидните противовъзпалителни средства и спазмолитиците. Естракорпоралната литоприпсия е друг метод за раздробяване на камъни, при който машина създава ударни вълни, които преминават през тялото и разбиват камъните. По този начин те може да се изхвърлят по-лесно. Камъните може да бъдат отстранени също чрез ендоскоп, с който се прониква през уретрата, достига се до камъка, разбива се и се премахва с инструменти. Най-добрият метод за справяне със заболяването при всеки един човек е индивидуален и трябва детайлно да бъде обсъден с лекуващия лекар.