Хормонална регулация и ендокринни жлези! Как се контролира работата на жлезите с вътрешна секреция?

Жлезите в човешкия организъм се разделят на жлези с вътрешна секреция и жлези с външна такава. Ендокринната система изучава нормата и патологията на жлезите с вътрешна секреция. Те секретират хормони, които представляват биологично активни вещества. Те се секретират от специализирани тъкани и клетки и се отделят в циркулацията. Посредством кръвта те достигат до прицелните органи и осъществяват своето действие.

Хормоните са от жизнено значение и без тях животът не би бил възможен. Те имат отношение към половото развитие, поддържането на постоянството на вътрешната течна среда (хомеостаза), растежът и развитието на организма, поведението, психиката, метаболизма, жизнено важните процеси.

Каква е химичната природа на хормоните? Какво представляват?

По своята биохимична природа хормоните са белтъци (пептидни хормони) или производни на холестерола (стероидни хормони). Примери за хормони, които са верига от няколко аминокиселини или са с пептидна структура, са щитовидни хормони, катехоламини (адреналин), мелатонин, допамин, хипофизарни хормони (ТСХ - тиреоидстимулиращ хормон, ЛХ - лутеинизиращ хормон, ФСХ - фоликулостимулиращ хормон, АКТХ - аденокортикотропен хормон, СТХ - соматотропен хормон или т.нар. растежен хормон, пролактин), хормони на паращитовидните жлези (паратхормон), инсулин. Хормоните, които са производни на холестерола се наричат стероидни. Това са половите хормони и тези на кората на надбъбреците (кортизол).

Вижте ваучери с отстъпки за изследване на хормони и преглед на щитовидна жлеза ТУК!

Как се транспортират хормоните в кръвта и как достигат до таргетните тъкани?

Хормоните с белтъчна структура (пептидни) са разтворими във вода, следователно и в кръвта. Те се транспортират свободно до прицелните тъкани и си оказват действието върху тях. Стероидните хормони са неразтворими в кръвта и за да бъдат транспортирани трябва да се свържат със специални белтъци - транспортери. По този начин те достигат до прицелните клетки.

Как действат хормоните и по какъв начин си осъществяват функцията?

Хормоните предават информацията на прицелните клетки от периферните тъкани основно по два начина. Хормоните с белтъчна структура и хормоните взаимодействат с рецептори по повърхността на клетката и по този начин предават нужната информация. Стероидните хормони проникват в клетката, свързват се с рецептори в цитоплазмата, а след това с рецептори върху самото клетъчно ядро и по този начин предават информацията си.

Как се регулира хормоналната секреция? По какъв начин се осъществява контролът?

Ендокринните жлези и тяхната функция подлежат на много фин и сложен контрол. Секрецията на хормони се регулира по три основни пътя.

Регулация на хормоналната секреция по нервен път (чрез нервната система). По този път на регулация се осъществява контролът над ендокринната част на панкреаса. Нервни клетки предават импулси, които достигат до съответните ендокринни жлези и по този начин се стимулира продукцията и секрецията на хормони. Инсулинът и глюкагонът се секретират от панкреаса и имат точно такъв начин на регулация. При високи нива на кръвната захар се изпращат нервни импулси за секреция на инсулин, а при ниски нива - за секреция на глюкагон.

Вижте ваучери с отстъпки за изследване на кръвна захар ТУК!

Регулация на хормоналната секреция по хуморален път (чрез хипофизата). Хипофизата и хипоталамусът представляват нервни структури в мозъка. Хипофизарните хормони се делят на две големи групи:

• хормони, секретирани от предния дял на хипофизата - ТСХ - тиреоидстимулиращ хормон, ЛХ - лутеинизиращ хормон, ФСХ - фоликулостимулиращ хормон, АКТХ - аденокортикотропен хормон, СТХ - соматотропен хормон или т.нар. растежен хормон, пролактин.
• хормони, секретирани от задния дял на хипофизата - окситоцин и вазопресин (антидиуретичен хормон).

Секрецията на хипофизарните хормони се определя от хормони от хипоталамуса, които стимулират или инхибират работата на хипофизата. Хормоните на хипофизната жлеза се отделят тогава когато периферните ендокринни жлези трябва да отделят количества хормони в кръвта. Например ТСХ се повишава, когато Т3 и Т4 са ниски и трябва да се увеличи тяхното количество в кръвта. ТСХ има стимулиращ ефект върху щитовидната жлеза и активира продукцията и секрецията на щитовидни хормони. Когато Т3 и Т4 са високи, хипофизата намалява отделянето на ТСХ, за да спре да се стимулира жлезата и по този начин да се намалят нивата им в кръвта. ЛХ и ФСХ са хормони, които стимулират секрецията на полови хормони - тестостерон, естрогени и прогестерон. Отново при високи полови хормони, продукцията на ЛХ и ФСХ намалява, за да се нормализират нивата. АКТХ стимулира продукцията на кортизол от надбъбрека. По този начин хипоталамусът регулира хипофизата, а хипофизата регулира периферните ендокринни жлези. Паращитовидните жлези и панкреасът са единствените, които нямат контрол от хипофизата.

хипоталамус → хипофиза → периферна жлеза (щитовидна, полова, надбъбречна)

Вижте ваучери с отстъпки за изследване на полови хормони ТУК!

Регулация на хормоналната секреция чрез обратна връзка. Основен принцип в хормоналната регулация е обратната връзка. Високите нива на периферни хормони имат отрицателна обратна връзка върху жлезата, която ги секретира. Например високите нива на щитовидни хормони влияят на жлезата чрез отрицателна обратна връзка като намаляват тяхната функция. Освен това високите периферни хормони влияят на хипофизата и по този начин се намалява или стимулира продукцията на хипофизарни хормони. Друг пример за обратна връзка са нивата на калций в кръвта. Когато са ниски се стимулира продукция на паратхормон от паращитовидните жлези, който изкарва калция от костите и по този начин повишава количеството му в кръвта. Когато са високи се стимулира секреция на калцитонин от щитовидната жлеза, който има противоположно действие.

ОБОБЩЕНО

Регулацията на жлезите с вътрешна секреция се осъществява по 3 механизма: нервен, хуморален и чрез обратна връзка. Хипоталамусът секретира хормони, които регулират хипофизата. Хипофизата секретира хормони, които регулират периферните ендокринни жлези (щитовидна жлеза, полови жлези, надбъбречни жлези, млечни жлези). Високите нива на периферни хормони в кръвта инхибират работата на жлезата и изпращат сигнали до звената в ЦНС (хипоталамус и хипофиза), че продукцията трябва да се намали.