Какво трябва да знаем за надбъбречните жлези? Кои заболявания са причина за хипо- и хиперфункция?

Надбъбречните жлези са разположени над горния полюс на бъбреците и имат триъгълна форма. Тяхното тегло е около 10 грама. Те се развиват от урогениталния гребен, който дава началото на бъбреците, надбъбречните жлези и половата система. Надбъбречните жлези имат сърцевина (медула) и кора. Двете части са изградени от различни клетки и синтезират различни хормони. Работата на надбъбреците се контролира от хипоталамуса и хипофизата. Те отделят стимулиращи хормони.

Кората на надбъбречните жлези представлява около 90% от органа. Тя се състои от три части:

Зона гломерулоза. Тя е най-външната зона и произвежда минералкортикоиди (алдостерон). Този хормон има отношение към водно-електролитното равновесие в организма. Алдостеронът увеличава реабсорбцията на натрий в бъбреците и екскрецията на калий. Това означава, че колкото по-високи са нивата на алдостерон, толкова повече натрий и вода ще има в серума и толкова по-високо ще бъде артериалното налягане. Секрецията на алдостерон се регулира от ренин-ангиотензин-алдостероновата система. Ренинът се отделя от бъбреците в отговор на ниско артериално налягане или нисък кръвоток. Той предизвиква превръщането на ангиотензиноген в ангиотензин II, а той от своя страна стимулира секрецията на алдостерон от кората на надбъбречните жлези.

Зона фасцикулата. Това е вторият слой на кората. Той е най-дебел и съставлява 75% от кората. Произвежда глюкокортикоиди (кортизол и кортикостерон), чиято секреция се регулира от аденокортикотропния хормон (AKTХ) на предния дял на хипофизата. Тази зона също произвежда много малко андрогени. Кортизолът повишава нивата на кръвната захар, повишава кръвното налягане, има отношение към липидния, въглехидратния и белтъчния метаболизъм, има катаболен ефект, повишават свободните мастни киселини.

Зона ретикуларис. Най-вътрешната част на кората, която продуцира основно полови хормони и много малко глюкокортикоиди. От надбъбречните андрогени (дехидроепиандростерон - ДХЕА, дехидроепиандростерон сулфат - ДХЕА-С, андростендион и др.) произлизат тестостерон и дехидротестостерон. В мускулите и мастната тъкан се образуват тестостерон и естрогени. Андрогените имат анаболно действие, повишават синтеза на белтъци в мускули, повишава здравината на костите и стимулират вкостяването, имат значение за окосмяването, либидото и половото развитие.

Вижте предложения с отсъпки за хормонални изследвания

Медулата представява сърцевината на надбъбреците.

Медула. От нея се секретират катехоламините адреналин и норадреналин. Те повишават субстратите за енергия като увеличават мастните киселини в кръвта, повишават кръвната захар, разширяват сърдечните и мускулните артерии, учестяват сърдечната честота, засилват миокардните контракции, свиват артериалните съдове на кожата и на коремните органи.

ХИПОФУНКЦИЯ на надбъбречните жлези (болест на Адисон)

Нарича се още надбъбречна недостатъчност. Най-честата причина за болестта на Адисон е автоимунна увреда. По-рядко болестта е заради тумор или туберкулозна инфекция. Съществуват първичен (заболяването е на надбъбреците), вторичен (заболяването е на хипофизата) и третичен (заболяването е на хипоталамуса) хипокортицизъм. При първичния хипокортицизъм има дефицит на минералкортикоидни (алдостерон) и глюкокортикоидни хормони (кортизол). При вторичния има недостатъчност на АКТХ и има дефицит само на кортизол. При третичния липсва стимулиращият хормон от хипоталамуса и отново е засегната продукцията само на глюкокортикоиди. Симптомите на болестта на Адисон са: мускулна слабост, умора, ниско кръвно налягане, ниска кръвна захар, депресия, лесна раздразнителност, хиперпигментирана кожа, депресия.

ХИПЕРФУНКЦИЯ на надбъбречните жлези (синдром/болест на Кушинг)

Нарича се още хиперкортицизъм. Разделя се на 2 големи групи:

• АКТХ-зависим синдром на Кушинг. Към тази група спадат състояния с повишена секреция на АКТХ, а именно тумори на хипофизата (болест на Кушинг) или нетипична секреция на АКТХ от малигнени структури.
• АКТХ-независим синдром на Кушинг. Тази група заболявания са резултат от процеси само и единствено в надбъбречната жлеза. Пример за това са аденоми на надбъбрека, хиперплазия или синдром на Кушинг в резултат на дългогодишен прием на кортикостероиди.

Симптомите на синдрома на Кушинг са затлъстяване, което се характеризира с натрупване на мастна тъкан около корема и гърдите, мускулна атрофия, слабост, стрии, окосмяване, високо кръвно налягане, висока кръвна захар и диабет, отслабена имунна система, остеопороза, окръглено лице.

Диагностиката на надбъбречните заболявания става чрез хормонални и образни изследвания. При наличие на някои от горе изброените симптоми трябва да посетите ендокринолог.