Кои са видовете ШАРКИ? Научете повече за симптомите и лечението!

Шарките представляват силно заразни заболявания, които протичат с обрив и обща симптоматика. Може да се засягат и други органи и системи, особено при усложнена инфекция. Шарките са заболявания, които могат да протекат във всяка възраст, но са най-често срещани при деца заради все още крехката им имунна система. Смята се, че шарките са значими заболявания, тъй като от някои от тях е имало сериозни епидемии и пандемии, които са завършвали със сериозна смъртност. Затова срещу две от тях има ваксини, които влизат в задължителните имунизации за всички деца!

Морбили и рубеола - защо срещу тях има създадена ваксина? Как протичат тези шарки?

МОРБИЛИ (дребна шарка, брусница)

Това е инфекциозно заболяване, което се причинява от вирус. Заболяването е силно заразно като източник на инфекцията е болния човек. Заразен е 2-3 дни преди появата на симптоми и 7-10 дни след това. Инфекцията се предава по въздушно-капков път. Попадналият вирус в лигавиците на дихателната система започва да се размножава, достига до останалите лимфни органи. Развива се възпаление на горни и долни дихателни пътища. Заболяването продължава със значително покачване на температурата, поява на обрив и влошено общо състояние. Често настъпват усложнения от страна на белия дроб (пневмонии), от страна на сърцето (ендокардит, перикардит, миокардит) и от страна на централната нервна система (менингит, енцефалит, менингоенцефалит). След имунизация се създават антитела, които не позволяват заразяване с това заболяване. Имунитетът е до живот.

Ваксина срещу морбили има по следните причини:

• Заболяването е силно заразно. Възприемчивостта на неимунизираните хора е 100%.
• Заболяването представлява тежко протичаща инфекция, която дава много усложнения, част от които може да завършат с фатален край.

РУБЕОЛА

Представлява инфекциозно заболяване, което отново е с вирусна генеза. Заразна инфекция, която протича сравнително леко. Източник на заразата е болният човек. Заболяването се предава по въздушно-капков и трансплацентарен път (при вродена рубеола). Клиничната картина включва увеличени периферни лимфни възли, температура, отпадналост, хрема, кашлица и най-типичният белег е кожният обрив. Той е леко изразен като се състои от малки червени пъпчици разположени върху непроменена кожа. Преминават без белези. След имунизация или преболедуване имунната система образува антитела, които пазят тялото да края на живота.

Ваксина срещу рубеола има по следната причина:

• Инфекцията протича леко, въпреки това има създадена ваксина срещу заболяването. Причината е в тежките и често несъвместими с живота малформации на плода, ако настъпи зараза по време на бременност. Ако майката не е имунизирана и няма антитела в организма си, заразяването по време на бременност е причина за сериозни аномалии в развитието на плода. Ако инфекцията настъпи в първия триместър, се прави аборт по медицински показания.

Имунопрофилактиката има своето място в човешкото здраве и мерките спрямо сериозните инфекциозни заболявания. Благодарение на ваксините е елиминирано едно много тежко инфекциозно заболяване - вариола. От 1980 година няма нито един регистриран случай в света благодарение на редовна имунизация по цял свят. Варицела и скарлатина - чести епидемии в детските градини! Какво представляват двете шарки?

ВАРИЦЕЛА (лещенка)

Една много честа инфекция, от която има непрекъснато боледуващи деца и възрастни. Варицелата е инфекциозно заболяване, което се причинява от херпесния вирус - Varicella zoster virus или Herpes zoster virus. Този вирус е причина за варицела и херпес зостер.

Варицела се развива при първия контакт с вируса. Тъй като той е невротропен (т.е. има тропност към нервната тъкан), остава в нервните ганглии до края на живота. Там той е в латентно състояние, като при нисък имунитет или други системни заболявания се създава среда да се активира и да причини отново заболяване. Вече обаче не се развива варицела, а херпес зостер.

Инфекцията е силно заразна. 90% от контактните неболедували се заразяват. Инкубационният период е 10-20 дни. След заразяването вирусът попада в лигавицата на дихателната система и започва да се размножава. Достига до лимфните възли и попада в циркулацията. След атакуването на кожата се появява обривът. Заболяването започва с отпадналост и повишаване на температура. Обривите засягат окосмената част на главата, лицето и тялото, като крайниците са слабо ангажирани. Има също така обриви по лигавиците на устната кухина. Обривът е изключително полиморфен, защото самите обривните елементи се появяват след всяко понижаване на температурата, т.е. през няколко часа. Всеки обрив търпи еволюция към оздравяване и така се създава една пъстра картина, защото отделните елементи изглеждат различни, но всъщност са едни и същи и са в различен етап на развитие. Първоначално се появяват червени петна, последвани от папули. Те се превръщат в мехурчета, изпълнени с течност и след разкъсването им се образуват крусти (кори от засъхнал секрет). Това е еволюцията на обрива. При всеки тласък на повишена телесна температура се появяват нови групи обриви. В устната кухина също се образуват мехурчета, които бързо се пукат и се образуват афти. До 5-7 ден се появяват обриви, след което започват да оздравяват. Болният е заразен до пукането на последното мехурче от обривите.

Варицелата трябва да бъде лекувана адекватно, тъй като може да протече от лека инфекция до тежко заболяване с усложнения от страна на дихателната и нервната система. Дали лечението ще бъде домашно или болнично, ще определи лекуващият лекар.

СКАРЛАТИНА

Представлява бактериална инфекция, която се причинява от бета-хемолитичен стрептокок от група А - Streptococcus pyogenes. Както варицелата, така и скарлатината е честа инфекция, особено в детска възраст. От скарлатина боледуват деца между 1 и 10 години. Заболяването протича с дребно-петнист обрив и ангина. Първоначално се развива висока температура. Започват болки в гърлото, което е огнено червено. Езикът първоначално е обложен, но след като падне налепът става малиново червен. Появява се обрив, които представлява дребни червени пъпчици. Появява се по цялото тяло, включително лице и крайници , но липсва по окосмената част на главата. Появява се още на първия ден от заболяването. Силно изразен е в нежните част - сгъвки на лакти и колена, по аксилите, ингвиналните гънки. Тъй като стрептококът отделя много ензими и токсини, се причинява чупливост на капилярите и се наблюдават кръвонасядания по кожата. По сгъвките също може да се по-силно изразени. Различават се три степени на протичане на заболяването в зависимост от тяхната тежест. Усложненията могат да бъдат ранни (на дихателната система) и късни (на бъбреците - гломерулонефрит, на ставите - артрит). Лечението е антибиотично.

Шарките са заболявания, които обикновено се свързват с детската възраст. Факт е, че децата боледуват по-често от тях, но възрастните също могат да заболеят.