Планинска травма - възможни травми при планинско колоездене

Любител сте на планинското колоездене. Дори и да се нараните  травмите при планинско колоездене най-често са по-леки  като ожулвания и натъртвания. Но за   по-сериозни и за щастие по-рядко срещани наранявания си струва да сте информирани  и как да минимизирате риска.

Най-честите травми при планинско колоездене и няколко съвета какво можете да направите, за да ги предотвратите

Това не е изчерпателен списък на всички травми при планинско колоездене, но е обща представа за най-често случващите се при това занимание.

Охлузване, разкъсвания и контузии

Тази група наранявания представлява най-често срещаните видове травматични наранявания при планинско колоездене.

Въпреки, че не е представително за всички планински колоездачи и дисциплини проучване на участници в Ендуро Световните серии установява, че разкъсванията и охлузванията представляват 26% от всички наранявания.

Охлузване

Охлузвания сеслучват когато най-горният слой на кожата се отстрани, което води до повърхностна рана.

Охлузванията понякога могат да бъдат доста големи и често съдържат големи следи   от чужди тела от  повърхността причинила ожулването  като мръсотия.  Тези малки чужди тела трябва да бъдат отстранени своевременно или с отмиване или с някакъв вид инструмент като форцепс, за да се намали до минимум рискът от инфекция.

Заздравяването на охлузванията отнема известно време така, че правилната грижа за раната е важна.

Грижа за охлузванията

• Премиване два пъти на ден – Раната трябва да се измива два пъти на ден с топла сапунена вода
• Нанесете мехлем – След измиване намажете раната с тънък слой мехлем с въглеводородна база (вазелин, керосини)
• Дръжте покрито – Покрийте ожулването с незалепваща превръзка след почистване
• Проверка за инфекция:  Най-големият риск при ожулвания е инфекция на кожата или меките тъкани дължаща се на бактерии. Признаците на инфекция включват повишено зачервяване, подуване, топлина, гноен дренаж (гной), треска, студени тръпки и изпотяване

Разкъсвания

Разкъсванията на тъкан от тялото могат да бъдат в различни форми, размери и дълбочини. 

Малки  разкъсвания често могат да бъдат лекувани с обикновена превръзка или стерилни превързочни материали.

По-дълбоките, по-големи или по-сложни разкъсвания   изискват лечение с конци или скоби за възможно най-добър резултат.

Като се има предвид, че разкъсванията могат да бъдат дълбоки съществува допълнителен риск от увреждане на по-дълбоки структури като вени, артерии, нерви и сухожилия.

Грижа за разкъсванията

Разкъсванията варират значително по отношение на тежестта. Това са общи насоки за грижа за  нараняването, но винаги следвайте инструкциите за грижа от  медицински специалист.

• Пазете областта чиста  - Най-голямата грижа за разкъсванията е да ги поддържате чисти. За малки разкъсвания промивайте два пъти на ден. За случаи изискващи шевове или скоби дръжте ги покрити и следвайте инструкциите от медицински специалист
• Проверете за инфекция - Порязванията и разкъсванията е най-вероятно да се заразят така, че внимавайте за зачервяване, подуване или гноен дренаж

Натъртване и хематоми

В  проучването на Enduro World Series са установили, че 19,2% от  участниците са  претърпели контузии с натъртвания.

Този тип нараняване възниква когато върху тъканите е приложена сила ( падате от велосипеда   с висока скорост). Тази сила може да причини разкъсване на малки кръвоносни съдове под кожата, което води до кървене и синкаво-лилаво обезцветяване, което познаваме като натъртване.

Грижа за контузията натъртване

• Почивка и повдигане - В зависимост от тежестта на контузията почивка и повдигане трябва да се практикуват няколко дни след инцидента
• Лед – прилагане на лед през първите няколко дни ще помогне на подуването
• Проверка за инфекция - Тези контузии също са изложени на потенциален риск от инфекция въпреки, че е по-рядко отколкото при охлузвания или разкъсвания

Фрактури

Фрактурите са счупени кости. В проучването на Enduro World Series фрактурите представляват 17,7% от нараняванията при планинско колоездене така, че това може да бъде доста често срещана травма сред планинските колоездачи.

Всяка кост в тялото може да се счупи и костите  могат да се счупят по различни начини или „модели“. Тези модели се дължат на факта, че костите ще се счупят по определен начин в зависимост от посоката и силата приложена към костта.

В резултат на това в различни дейности  като планинско колоездене   са склонни да се случват определени видове или модели на    фрактури    по-често отколкото други видове. Например фрактурите на ключицата са често срещано нараняване при планинско колоездене поради риска от преминаване през препятствия и приземяване на рамото. 

В допълнение към фрактурите на ключицата/рамото, фрактурите на китката, глезена и някои фрактури на долните крайници също са чести наранявания за планинските колоездачи.

Лечението на тези фрактури варира значително в зависимост от местоположението и модела на фрактурата, както и от степента на покриващо увреждане на меките тъкани. Фрактурите се лекуват или консервативно с шиниране, гипс, скоби или оперативно с пластини, пръти, винтове, пирони и медицинска тел.

Всяка фрактура трябва да бъде оценена от медицински специалист, за да се определи най-подходящото лечение.

Травми на ставни връзки

Лигаментите са съединителни тъкани, които свързват кост с кост. Най-познатият лигамент за който  вероятно сте чували   е предна кръстна връзка на коляното (ACL), който свързва бедрената кост и пищяла в коляното. Но има много други ставни връзки в цялото тяло и тези ставни връзки могат да бъдат наранени вследствие на травма.

Нараняването на лигаментна структура се нарича изкълчване и може да варира от леко разкъсване, което ще се възстанови добре след време до пълно разкъсване, което може да изисква операция.

При планинското колоездене има две често срещани травми на лигаментните структури.

Акромиоклавикуларен (ACL) лигамент

Травма  на акромиоклавикуларния  лигамент. ACL лигаментът свързва акромиона лопатката с ключицата. 

Директен удар в рамото в резултат на падане може да разкъса тази връзка. Тази травма  се нарича отделено рамо. За щастие по-голямата част от разделянето на тези стави може да се лекува с шиниране или скоба  и ще се излекува с времето. Рядко може да се наложи операция.

Улнарен колатерален лигамент (UCL)

Друга често срещана травма е  травма на лакътния колатерален лигамент (UCL) на палеца.Тази тправма се нарича още „скиорски палец“, но е сравнително често срещана травма при планинско колоездене.

UCL свързва метакарпалната част на палеца с проксималната фаланга (представете си, че палецът   се извива твърде много назад).

Повечето наранявания на UCL заздравяват добре с времето и шиниране, но понякога може да се наложи операция.

Сътресения

Сътресенията са нараняване на мозъка в спектъра на травматично мозъчно увреждане (TBI), което води до нараняване на аксоните в мозъка. Носете каската си.

Симптомите на остро сътресение са различни, но някои често срещани признаци и симптоми включват главоболие, гадене/повръщане, затруднено концентриране, раздразнителност и промени в настроението, чувствителност към светлина, нарушена памет, замаяност, амнезия, нарушения на съня или гърчове.

Много е важно да се разграничи сътресението от кръвоизлив в черепа (вътречерепен кръвоизлив) тъй кръвоизливът  може да бъде животозастрашаващ, ако не бъде идентифициран и лекуван навреме.

Грижа при сътресение

• Намалете стимулацията – Това може да включва почивка от академични занимания, работа, продължително време пред екрана или нещо друго, което натоварва когнитивно
• Почивка – Помогнете на мозъка си да се излекува от сътресението като си починете много

6 съвета за предотвратяване на наранявания при планинско колоездене

Знаем, че инцидентите могат да се случат за частица от секундата без предупреждение така, че е важно да сме подготвени в случай, че е ден в който се окажем с лицето надолу близо до земята.

Няколко съвета за предотвратяване на наранявания при планинско колоездене:

1. Носете каската си. Това е  разбираемо от само себе си.

2. Карайте в рамките на Вашето ниво на умения. Може да е изкушаващо да се предизвикате, но няма нужда да се доказвате. Освободете егото си   ще се забавлявате повече. Изчакайте подходящ момент когато сте готови за по-екстремни действия.

3. Инвестирайте в предпазни средства и ги носете. Не карайте без наколенки. Дори   случайно може да се случи завъртане по пътеката.

4. Винаги правете бърза проверка на велосипеда преди каране. Преди да тръгнете да карате винаги огледайте велосипеда:

• Проверете налягането в гумите
• Вижте дали нещо се чувства разхлабено
• Смажете веригата
• Тествайте спирачките

 Две минути могат буквално да Ви спестят посещение  в спешното отделение.

5. Поддържайте велосипеда си в отлично работно състояние

Кога за последен път обезвъздушихте спирачките си? Как изглеждат гумите? Време ли е за нова верига?

Поддържането  на велосипеда е толкова важно.

Всеки тип колоездене може да бъде опасен.   Имайте лична самооценка  като вземете в предвид Вашето ниво на умения, фитнес подготовка и цялостно избягване на риска. 

Колкото повече се предизвиквате толкова по-голям е рискът да получите травма при планинско колоездене в даден момент.

Това не е изчерпателен списък на всички начини, по които можете да се нараните. Могат да се случат по-тежки наранявания като разкъсвания на черния дроб, разкъсвания на далака,  колабирали бели дробове и наранявания на гръбначния мозък. За щастие те са много по-рядко срещани.

Трябва да сме сигурни, че използваме правилната екипировка и имаме план за справяне с всякакви наранявания при планинско колоездене, които могат да се случат.

Има риск във всичко, което правим, но трябва да бъдем честни със себе си по отношение на нашето ниво на умения и способности и да сме сигурни, че не прибързваме, да сме в безопасност за себе си и околните и да се грижим за физическото си здраве.

https://www.twowheeledwanderer.com