Щастието обича тишината!

Щастието! Това е раят в душата, пролетта в сърцето, събуждането за доброто! Щастието не е това което е навън, щастието е това, което е отвътре. То винаги тръгва от сърцевината и светлината, която излъчва, грее и се разпространява наоколо. Щастието обича да е там и обича да му е тихо. Обича да е необезпокоявано, защото е неуловимо и магично.

Всички, сте чували, че щастието обича тишината и това не е случайно казано. Щастието обича да присъства неопетнено. Живеем в много показен свят, в който повечето хора сменят една маска с друга и втора и трета. Показват страни у себе си, които не съществуват или прикриват други, от които се срамуват.

"Показаното" щастие не е щастие, а е хранене на егото. Всяко едно действие, което крещи "Виж ме, забележи ме!", не идва от щастлива душа, а идва от ненахранено его, което иска да бъде забелязано.

Щастието не може да бъде хванато и уловено, но може да се потопим в него и да го усетим с всяка клетка на тялото си. Щастието може да бъде споделено с най-близките и с най-любимите, но внимателно. Споделената радост се удвоява, когато е споделена с правилните хора. С тези, които ще ви погледнат с очите на любовта и добротата. Подбирайте си добре тези, с които ще споделите радостта си, защото щастието обича да е там, но и обича тишината.

Усетете го понякога само и единствено за себе си. Затворете очи и бъдете в момента, който ви се иска да задържите вечно и знаете, че това няма как да се случи. Именно това го прави толкова специален и ценен.

Щастието няма да присъства непрекъснато в живота ви, но пък може да опитате да си го търсите всеки един ден. Щастието е в малките неща, в жестовете, в ежедневието ни, в случайностите, в природата, в хората около нас. Трябват очи да го забележим и да го преоткриваме всеки ден. Красотата е в очите на гледащия и щастието е в душата на чувстващия.

Всеки ден ставайте с мисълта за радост и благодарност. Всеки ден ви носи блага, които могат да ви направят щастливи, стига само да пожелаете да ги забележите и да ги усетите.

Носете радостта в душата си и се учете както да я споделяте, така и да си подарявате моменти на щастие само и единствено за вас, защото щастието обича тишината. Онова истинското и чисто щастие, а не образът и маската пред света.

Автор: Лилия Илиева