Следродов (постпартален) тиреоидит – какво представлява и как се лекува?

Бременността е много интересно събитие от гледна точка на имунните процеси в организма. В този период настъпва пренастройка на имунната система, която цели да запази плода до края на бременността. По принцип плода се възприема първоначално като чуждо тяло, защото носи коренно различна генетична информация и има абсолютно различен антигенен състав. Всичко това са предпоставки за мощна реакция на имунната система, но именно тази пренастройка, която се случва в тялото на жената, позволява на нейния организъм да задържи детето.

Въпреки това в тялото настъпват много имунологични реакции и бременността е период, в който може да се отключат или развият автоимунни заболявания на всички органи. Щитовидната жлеза е само един от органите, които може да бъде засегнат от тези имунни процеси.

Постпарталният (послеродов) тиреоидит е често срещано заболяване. Развива се обикновено няколко месеца след раждане. Добрата новина е, че заболяването има абсолютно доброкачествено протичане, дори понякога остава незабелязано и не изисква лечение.

Какви са симптомите на послеродовия тиреоидит и как да горазпознаем?

Послеродовият тиреоидит започва обикновено няколко месеца след раждането (между 2 и 6 месеца). Първоначално започва с фаза, която протича с леко изразена повишена функция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм). Тази фаза се задържа 1-2 месеца и е последвана от период на понижена функция на жлезата (хипотиреоидизъм). След това в повечето случаи следва пълно възстановяване на жлезата.

В първата фаза може съвсем леко да са изразени симптомите на хипертиреоидизъм - сърцебиене, раздразнителност, нервна възбуда, отслабване на килограми, нарушения в съня. Всички тези оплаквания са леко проявени и често съвпадат с възстановяването на майката след раждането или се свързват с новите емоции и ангажименти, с които трябва да се справя. Втората фаза може да се изрази с лека умора, което също може да се маскира като резултат от ежедневните предизвикателства. По този начин послеродовият тиреоидит често остава недиагностициран.

Причината за заболяването е преходен автоимунитет срещужлезата.

Как се поставя диагнозата и какво е лечението на послеродовия тиреоидит?

Лабораторните изследвания на хормони са задължителни. Типично е повишаването на тиреопероксидазните антитела (anti - TPO). Жени, които имат преди забременяването щитовидна патология, имат по-голям шанс да развият подостър тиреоидит от останалите. Важно е също така да се изследват щитовидни хормони (Т3 и Т4), както и ТСХ. В хипертиреоидната фаза ТСХ е намалено, а Т3 и Т4 - повишени, а във втората хипотиреоидна фаза ТСХ е увеличено, а Т3 и Т4 - намалени.

Лечение рядко се налага заради леките прояви на болестта. Ако все пак симптомите са ясно изразени, то в хипертиреоидната фаза може да се приложат бета-блокери, които имат тиреостатично действие. Използването на останалите групи тиреостатици не е нужно. В хипотиреоидната фаза може да се приложат щитовидни хормони. Заболяването има доброкачествен ход, преминава без усложнения и последствия и не изисква продължително лечение.