Страхът за близките! Как ни вреди и може ли да се справим с него?

Много хора прекарват голяма част от живота си, погълнати в тревоги и угриженост дали за себе си, дали за близките. Този процес взема огромно количество енергия и отнема от жизнеността на тялото. Страховете и тревогите са може би най-големите врагове на човека. Те ангажират ума, не водят до никакви решения на проблемите и създават паника и скованост. Страхът за близките е един много често срещан проблем, на който рядко се обръща внимание. Много родители прекарват времето си в тревоги по децата си, както е възможно и обратното. Съпрузи проявяват своята "грижа", тревожейки се за другия. НО тревожните мисли и страховете за някого НЕ означават загриженост за него. Може да звучи парадоксално, но е факт. Страхът за близките НЕ е проява на загриженост. Защо?

Да стоим и да мислим и визуализираме непрекъснато как нещо лошо се случва на някого категорично не е проява на любов и загриженост. Да избираме в главите ни да се въртят най-лошите сценарии е наш личен избор и това не ни прави грижовни и любящи близки. Мислите са енергия, следователно смятате ли, че негативните и тревожни мисли спрямо някого биха му направили добро?

Какво стои зад страха за близките ни?

Зад страха за близките стоят няколко неща.

"Страх ме е да не загубя контрол."
Имаме нужда да контролираме всичко, което се случва около нас. Това, разбира се, е невъзможно да се случи, затова се появяват тревогите. Страхът, че събитията няма да се развият по начин, по който искаме, създава такава паника, че това води ума ни до тревожност и скованост. Страхът, че понякога събитията ще се случат по начин, по който няма да ни хареса и да ни е приятен, още повече засилват тази тревожност. Но какво може да направим? Абсолютно нищо. Трябва да разберете, че не всичко зависи от вас и че не можете да контролирате много от събитията в живота си. Да, понякога нещата няма да ни харесват, дори може да са доста болезнени. Но и тези периоди са част от живота на земята. Понякога събитията трябва да се случат по определен начин, който не зависи от вас и вие трябва да приемете това.

"Страх ме е, че няма да се справиш." Страхуваме се, че някой няма да успее да се справи сам с дадена ситуация и това ни създава тревоги. Знаете ли, колко често казваме на другите хора: "Внимавай!". Смятате ли, че този съвет е полезен за някого? Категорично НЕ. Как си мислите, че помагате на някого като му казвате да внимава? Всеки един човек с адекватно чувство за самосъхранение внимава непрекъснато и реагира в ситуациите, в които е нужно. Това, че сте казали на някого да внимава, не означава, че той ще бъде по внимателен. Напротив, по-скоро му прехвърляте страха си. Родителите много често казват това на децата си, но реална полза от това, няма.

Страх ме е, че аз няма да се справя.
Друга причина е страхът, че ние няма да се справим и няма да можем да продължим напред, ако с някого се случи нещо лошо. Тук нещата отново опират до контрола над събитията от една страна. От друга проблемът се състои в недоверието към света, към живота, към хората. Имайте доверие в себе си.

Помислете за това, колко от вашите тревоги някога са се случвали? По-малко от 99,9% от притесненията ни са се превръщали в реалност, но въпреки това много хора продължават да живеят в тревоги. Когато прекарате време в тревога и страх, вие изчерпвате моментално своята жизнена енергия, изпълвате тялото си с паника и скованост. Най-вероятно вашият страх няма да се сбъдне, но умът ви вече е изтощен и изпълнен с негативни мисли. Струва ли си инвестирането на ценно време и енергия в подобен негативен и изтощителен процес? Разбира се, че не. Не знаете какво ще се случи след 1 седмица, 1 месец, 5 години, 10 години и т.н., затова просто се наслаждавайте на настоящия момент, за да може в последния ден от живота си да си кажете: "Да, живях пълноценно и съм щастлив от това!"

Как да се справим със страха за близките?

Пуснете контрола.
Този контрол освен проблеми, не ни създава нищо друго хубаво. Пуснете го. Нямате нужда от него. Доверете се на живота и изживейте времето си в спокойствие и мир. И да се тревожите, и да не се тревожите, каквото трябва да се случва, ще се случи и вие няма как да промените някои събития. Освободете се от контрола и създайте в себе си убеждения, че всичко се случва за ваше добро. Огледайте се и си спомнете всички ситуации, в които Вселената ви е съдействала да получите това, което искате или ви е предпазила от нещо лошо. Вярвайте, че и за напред ще е така.

Доверете се.
Имайте доверие и вяра в силата и способностите на близките си, че могат да се справят. Много родители възприемат децата си като хора, които трябва да обгрижват и пазят цял живот. Това не е така. Към децата не трябва да се подхожда със страх и тревоги. Те трябва да бъдат научени да се грижат за себе си, а не да им бъдат прехвърляни страхове, които не са техни. Не създавайте убеждения у децата си, че светът е страшно и опасно място, защото създавате почва за развитието на един тревожен ум. Научете ги да се грижат за себе си и им имайте доверие. Това ще им създаде увереност.

Осъзнайте страха.
Осъзнайте, че страхът и тревогите вземат от жизнената ви енергия и по този начин си вредите. Освен това чрез тях НЕ проявявате загриженост към вашите близки, защото съзнанието ви е изпълнено с негативни мисли и следователно с негативна енергия. Ако искате да им помогнете, им изпратете мислено любов и положителна енергия, визуализирайте ги, че са здрави и че са добре. Това определено би помогнало повече на тях и вас.

Отпуснете се и пуснете контрола. Доверете се! Това ще ви позволи да живеете по-щастливо и по-спокойно!

Автор: Лилия Илиева