Как да разберем, че сме попаднали в капана на емоционалната зависимост?

Емоционална зависимост се появява тогава, когато света и себеусещането на даден човек станат тотално зависими от отношението и действията на друг. Това не е нещо, за което трябва да се съдим или да се обвиняваме, но определено трябва този проблем да бъде осъзнат. Емоционалната зависимост присъства или е присъствала в живота на много хора, независимо дали го осъзнават или не. Не е страшно, че я има. Страшно е когато не се забелязва, защото се бърка с "любовта", а двете неща са коренно различни. За да получат това, което искат или за да удовлетворят своите нужди, емоционално зависимите хора прибягват към разни похвати като скандали, сърдене, игнориране, заяждане, излишно драматизиране, насаждане на чувство за вина и т.н. Осъзнати или не толкова, няма да е грешно ако ги наречем тънки методи за манипулация.
Емоционалната зависимост се проявява в отношенията с хората - партньор, приятели, родители и обкръжаващата среда.

Любовни връзки.

Много често любовта между двама души придобива криворазбрани измерения. Вкопчването не е любов. Нуждата някой да прави определени неща за теб не е любов. Задушаването не е любов. Пълната липса на лично пространство не е любов. Фокус само върху връзката не е любов. Даването с цел да получиш нещо не е любов. Да задоволяваш нуждите си и липсите си чрез партньора не е любов. Да получаваш себеусещане и стойност чрез отношението на партньора не е любов. А колко много хора наричат всичко това любов и отдаденост към другия.. Не. Не е така. Партньорът не е виновен за това, че не се чувстваш цял. Той не е длъжен да ти дава неща, които ти сам не искаш и отказваш да си дадеш. Той не е виновен за твоите травми, които проектираш върху него.
В началото на връзката, в стремежа си да спечелим сърцето на другия правим какво ли не, но в последствие нещата заемат местата си и уж нещо се обърква. Какво се случва? В началото на връзката давайки любовта, вниманието и фокуса си върху партньора, той запълва всички свои малки празни местенца в себе си и придобива усещане за смисъл и цялостност. Но с времето когато уж нещо се е объркало, всъщност партньорът спира да ни дава това усещане за пълнота. Любовта я има, но усещането за липси е по-силно. Затова дайте на себе си първо това, от което имате нужда. Дайте си внимание, любов, време и всичко онова, за което копнеете, създайте си усещане за цялостност. Едва тогава може да споделите себе си във връзка с друг. В противен случай ще се опитвате да запълвате липсите си чрез партньора, което ще ви вкара директно в капана на емоционалната зависимост.

Родители - деца.

Отношенията между родители и деца много често излизат от границите на това, да се проявява любов и загриженост един към друг. Свръхобгрижването, прекаленият контрол, непрекъснатите съвети и заповеди и всичко онова, което е за "доброто" на детето не са нищо повече от нужди за смисъл и цялостност. Родителската роля "страда" от нуждата да бъдеш нужен на детето. Когато един ден детето поеме по пътя си, остава една липса, която създава усещане на родителите за загуба на смисъл. Ако това не се осъзнава, любовта започва да се бърка с вкопчването и страха на родителя да не загуби своята цялостност. Това се случва, когато фокуса върху децата е прекалено голям, а дори и единствен. Проблемът идва още със забременяването. Защо? Родители, които създават деца с идеята да получат смисъл в живота си, попадат в капана на вече описания сценарий. Идеята на родителството е да се създаде дете, на което да му се дадат достатъчно грижи и знания, с които да продължи по пътя си като пълноценен човек.

Приятели, близки, познати.

В приятелските кръгове, както и сред околните могат да се създават също редица интересни моменти. Мнението на околните до такава степен повлиява някои хора, че те са способни да променят личните си позиции и действията. Жаждата за одобрение и страхът от мнението на околните са поредните капани, в които се лутат не малко хора.

Емоционалните зависимости са подводни камъни, които трябва да бъдат забелязани, за да можем да се насладим на истинска и пълноценна комуникация с околните.

Автор: Лилия Илиева