Тревожните хора не живеят просто „сигурно”. Те имат коренно различни възприятия за света!

Според научно проучване на израелски институт, хората с тревожни състояния имат коренно различни нервни връзки в сравнение с хората, които нямат ментални разстройства. Хората, изпълнени с тревоги се чувстват като тревожния аутсайдер в сравнение с безгрижния човек. Проучването показва, че те имат коренно различни механизми на възприятия и се чувстват "различни”.

Анатомията и физиологията на хората и животните са устроени така, че в отговор на стресова ситуация се задействат "оцеляващи” механизми. Тревожните хора трудно различават рационално стресовите от неутралните и спокойни ситуации.

Спонтанен подарък?

Реакцията на хората с тревожни състояния в отговор на съвсем невинни ситуации като случайно появил се подарък - мъфин на работно им място, типично би била свързана със стрес и безпокойство. Спонтанната изненада противно на очакванията би завихрила спиралата на параноидното им мислене. "Защо пък някой ще оставя мъфин тук?”, "Дали не иска да ме отрови?”, "Къде ли е бил този мъфин?”. Спокойните хора биха изяли мъфина с удоволствие, дори биха отчели жеста като изключително мил. Както пишат авторите: "Генерализираният страх с цел предпазване е в огромна тежест в ежедневния живот и това може да бъде причина за пост-травматични или тревожни състояния. ”

Неспособността им за разграничаване.

В едно от проучванията, учените след като наблюдавали участниците, стигнали до заключението, че тревожните хора не различават определени звуци и ги възприемат като потенциална опасност. Проучването се състояло в следното: на група участници им били пускани различни звуци, които свързвали със загуба, печалба на пари или не правели никакви асоциации. По време на изследването от доброволците били прослушани 15 тона.

Според резултатите, хората с безпокоен ум свързвали по-често звуците със загуба или печалба на пари в сравнение със спокойните такива. По време на експеримента учените изобразили чрез ядрено магнитен резонанс мозъчната дейност. Открили при тревожните пациенти по-висока активност в амигдалата. Това е бадемовидното тяло в мозъка, което е част от лимбичната система и участва пряко в управлението на емоците и мотивацията. Повишената активност на тази част от нервната система се свързва също с панически разстройства и тревожни състояния.

Изследователите определили мозъка на обезпокоените пациенти като "пластичен”. Това заключение направили на базата на способността му да изгражда нови нервни мрежи в резултат на начина на живот и мислене.

Много и различни процеси се случват в мозъка по време на тревога или паническа атака. Някои от тези промени дори все още учените не са установили. Разбира се основно зависи от психичното разстройство, от което страда пациента. Най-често срещаните са тревожно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, панически атаки, социално тревожно разстройство. Добрата новина е, че тези състояния са абсолютно лечими с помощта на психотерапия или конгнитивно-поведенческа терапия. Позволете на мозъка си да се справи със състоянието ако се чувствате претоварени от своята тревожност.

Използвани са материали от: http://www.medicaldaily.com