Цьолиакия - симптоми, причини и кръвни тестове

Важно е това заболяване да се диагностицира възможно най - скоро и това може да стане с различни изследвания на кръв или слюнка.  Цьолиакията може да бъде и животозастрашаващо състояние.

Цьолиакия

Цьолиакия е автоимунно заболяване. Имунната система започва да атакува клетките, а не чужди нашественици, а ролята на имунната система е да неутрализира микробите и бактериите. Изпраща армия от бели кръвни клетки, за да „хване“ чужди нашественици като вируси и да ги изведе безопасно от тялото. Въпреки това в случай на цьолиакия имунната система атакува здравите клетки на тялото. Това може да бъде животозастрашаващо състояние в дългосрочен план. Цьолиакията се развива в резултат на  непоносимост към глутен.

Глутен

Глутенът се състои от протеини открити в различни видове зърнени култури като пшеница, ръж и ечемик. Използва се и като агент в различни хранителни продукти за придаване на консистенция. Може да се намери в много печива. 

Тялото може да преработи определено количество глутен дневно. Въпреки това някои хора имат чувствителност към глутен и тяхната толерантност е ниска. Това означава, че глутенът действа като алерген предизвиквайки алергична реакция. Най-напредналата форма на непоносимост към глутен се нарича цьолиакия.

ВИЖ ВСИЧКИ ОФЕРТИ ЗА АЛЕРГОЛОГ С ОТСТЪПКА ТУК!

Как се развива цьолиакия?

Храносмилателната система е заета с обработката на храните които ядем. Глутенът има тенденция да се залепва по стените на тънките и дебелите черва. Ако там се натрупа много глутен тялото вижда това като заплаха и започва имунна реакция. Белите кръвни клетки пристигат на мястото където се открива глутен и се опитват да го елиминират от тялото, но атакуват стените на червата. Тези стени са подредени с малки тъканни издатини наречени власинки. Тези власинки са необходими за усвояването на хранителните вещества в храните. Те помагат за извличането на витамини, минерали, протеини и въглехидрати от храните и са много важни за здравата имунна система. Когато власинките се повредят усвояването на хранителни вещества се нарушава. В резултат на това започва отслабване и се развиват множество други неприятни симптоми. 

Симптоми на цьолиакия

Този тип разстройство се проявява с някои симптоми така, че можете да отидете на лекар и да се изследвате когато имате такива избягвайки голямо усложнение. Децата и възрастните имат различни видове симптоми когато става въпрос за цьолиакия. Например децата могат да изпитат:

• Редовно повръщане и запек
• Диария
• Отслабване
• Болка в корема
• Подуване на корема

Интензитетът на тези симптоми варира в зависимост от възрастта и нивото на глутенова непоносимост в организма. 

Възрастните могат да изпитат малко по - различни симптоми: 

• Кожни нарушения
• Гърчове
• Силна умора
• Крехки кости които предразполагат към счупвания
• Болки в ставите
• Загуба на зъбния емайл
• Анемия причинена от дефицит на желязо

Друг често срещан симптом е дерматит херпетиформис който може да засегне от 15 до 25 от възрастните. Кожен сърбеж или обрив който може да бъде много неприятен и да причини множество мехури и подутини. Този тип кожен проблем може да се появи на лактите или коленете. 

Установено, че тези, които имат дерматит херпетиформис не изпитват храносмилателни проблеми. В някои случаи цьолиакията изобщо не показва никакви признаци или симптоми, но тези случаи са редки. 

Диагностика

Има няколко вида тестове използвани за определяне дали има цьолиакия. Тези тестове се основават на намирането на специфични антитела изработени от имунната система за неутрализиране на глутена който се намира в кръвта. За да бъдат тестовете точни хората с цьолиакия все пак трябва да консумират малки количества глутен, за да видят колко антитела произвежда тялото. 

Ако броят на антителата е много висок възможно е да има цьолиакия. Някои от тези тестове за цьолиакия изискват проба от кръв или слюнка или могат да се извършат с помощта на тампон от бузите. 

Тестът Анти-  tTG-IgA

Един от най - точните тестове и често се използва както за деца, така и за възрастни. Това означава тест за тъканна трансглутаминаза IgA и търси специфично антитяло в кръвния поток, за да определи дали има цьолиакия или не. Тестът Анти - tTG-IgA трябва да се направи на пациент който в момента яде редовно глутен. В противен случай няма да е точен. 

За деца на възраст под две години този тест трябва да се използва в комбинация с тестове за деамидиран глиадин IgA и IgG антитела. Тестът Анти - tTG-IgA обикновено е точен в 98% от случаите за хора които имат цьолиакия. 

В същото време тестът може да даде отрицателни резултати в до 95% от случаите на здрави хора. Това е известно като специфичност на теста. Много рядко този тест може да даде грешни резултати. 

Има и други тестове които могат да бъдат извършени, за да се получи по  -точен резултат. В същото време хората с автоимунни заболявания като диабет тип 1, лупус или автоимунно чернодробно заболяване може да дадат фалшиво положителен резултат което означава, че нямат цьолиакия, но подобни ситуации са много редки. 

Тест за IgA ендомизиални антитела

Друг тест който може да се проведе е IgA Endomysial (EMA).  Може да не е толкова чувствителен като Анти -  tTG-IgA теста, но има 100% специфичност. По - скъп е и обикновено се оставя като последен вариант при пациенти които са много трудни за диагностициране. 

Дезаминиран глиадинов пептид (DGP IgA и IgG)

Друг вид тест който обикновено се извършва при хора които изпитват симптоми на цьолиакия, но имат ниско ниво на IgA антитела. 

Тест за общ серумен имуноглобулин А (IgA)

Тества за дефицит на IgA и помага да се постави по - точна диагноза при скрининг за цьолиакия. Общият серумен IgA тест е включен в повечето кръвни панели за цьолиакия. 

Други методи за скрининг

Има и други методи за откриване на това здравословно състояние при пациенти с непоносимост към глутен. Например при пациенти които също имат дерматит херпетиформис лекарят може да извърши малка кожна биопсия. Това означава премахване на малки парченца кожна тъкан и щателното им изследване, за да се определи дали е налице цьолиакия. В някои случаи резултатите могат да бъдат неубедителни и лекарят в крайна сметка ще препоръча извършването на повече тестове. 

Например   пълна кръвна картина   както и тестове за холестерол и серумен албумин ще помогнат за поставянето на по - точна диагноза. В някои случаи може да се наложи процедура ендоскопия. Това включва вмъкване на тънка тръба с камера отгоре в хранопровода на пациента. Тръбата се вкарва бавно докато достигне стомаха. Камерата ще предостави подробни изображения на  червата  и това ще помогне на лекаря да постави точна диагноза.

В някои случаи може да се наложи вътрешна биопсия. Това означава вмъкване на същата тръба в хранопровода на пациента, но този път малка част от чревната тъкан ще бъде отстранена за анализ. Процедурата е безопасна и може да предостави много повече подробности, за да помогне на лекарите да излязат с резултат за наличие на цьолиакия или липса на това заболяване. 

Провеждане на генетичен тест

Има специални видове гени които обикновено се свързват с цьолиакия. Ако рискът от развитие на този здравословен проблем е 1% за повечето хора наличието на тези гени може да увеличи риска с до 3%. Гените са HLA DQ2 и DQ8 гени. Приблизително 30% от общото население има тези гени. Това обаче не означава автоматично, че ще развиете цьолиакия в някакъв момент в бъдеще. Зависи от много други фактори.

Цьолиакията е здравословно състояние което често се среща в семействата. Ако членовете на семейството от първа линия споделят едни и същи гени с роднина който е имал цьолиакия вероятността за развитие на заболяването нараства до 40%. 

Препоръчва се първо да се направи генен тест и да се установи дали HLA DQ2 и DQ8 гените присъстват в тялото на роднина от първа степен. Ако тези гени присъстват последващ скрининг за цьолиакия трябва да се извършва на всеки две години.

Лечение

След като е правилно диагностицирано това заболяване единственият начин за лечение на този здравословен проблем е пълното избягване на глутена. Има много храни и кулинарни продукти които изобщо не съдържат глутен. Те са идеални за пациенти диагностицирани с цьолиакия и трябва да се консумират редовно. Например можете да се насладите на безглутенова паста, кафяв ориз, амарант, киноа както и много зеленчуци и плодове които изобщо не съдържат глутен. Има дори безглутенова бира за хора с цьолиакия.

Преминавайки към диета без глутен давате шанс на власинките в тънките черва да пораснат отново и да се възстановят. В резултат на това усвояването на хранителните вещества ще се възстанови и симптомите на цьолиакия бавно ще отшумят. Това обаче е процес който отнема дълъг период от време така, че ангажирането с безглутенова диета трябва да бъде начинание за цял живот.

За поддържането на безглутенова  повечето хранителни магазини разполагат с изобилие от безглутенови продукти така, че има много храни, от които да избирате когато определяте персонализираната си безглутенова диета.

Тест за цьолиакия е малка инвестиция за Вашето здраве и може да Ви осигури повече спокойствие.

Кой е изложен на риск от развитие на цьолиакия?

Това автоимунно разстройство обикновено се предава в семейства така, че ако един или повече от Вашите роднини го имат е възможно Вие също да го развиете в някакъв момент в бъдеще. Тези които имат роднини с цьолиакия има вероятност 1 на 22 да развият цьолиакия. 

Цьолиакията обикновено се свързва с други видове автоимунни заболявания. Например може да се развиете, ако има: 

• Заболяване на щитовидната жлеза
• Лупус
• Болест на Адисон
• Синдром на Даун
• Непоносимост към лактоза
• Автоимунно чернодробно заболяване

Хората които ядат много храни съдържащи глутен и имат генетично предразположение също могат да развият цьолиакия в някакъв момент в бъдеще. 

Прекомерното количество глутен въведено в тялото може да увеличи вероятността от този проблем. Следователно ограничаването на консумацията на храни които съдържат глутен излага на по - малък риск от развитие на глутен.

https://www.discountedlabs.com