Урогенитална инфекция с Трихомони (трихомониаза) – какво трябва да знаем?
24012Трихомониазата е заболяване, което засяга урогениталната система. От него страдат както жени, така и мъже. Симптомите са различни и при двата пола, а при мъжете понякога липсват. Това често ги прави преносители на заболяването. Трихомониазата засяга най-често уретрата при мъжете и влагалището при жените. Трябва при първоначални симптоми да бъде потърсена лекарска помощ, за да може да се овладее заболяването на време.
Кой е причинителят на трихомониазата? Какви са неговите характеристики?
Трихомониазата е паразитно заболяване. Причинява се от едноклетъчния протозой Trichomonas vaginalis, който е с много малки размери и е невидим с просто око. Има крушовидна форма и камшичета, с които се придвижва. Този паразит се храни с гликоген, обича кисела среда и топла температура. Това е причината вагиналният флуор да бъде много добра среда за неговото развитие. Паразитът се дели на всеки 12 часа, което прави развитието на инфекцията много бързо. Трихомоните имат способността да поглъщат други микроорганизми, например бактерии, и това ги прави много опасни, защото се превръщат в резервоар на болестотворни патогени. Често по тази причина се развиват още инфекции на фона на паразитозата, което прави лечението по-голямо предизвикателство.
Как става заразяването с трихомони?
Заразяването става по полов път. Инфекцията с паразита се предава от единия партньор на другия чрез сексуален контакт, чрез използване на общи кърпи. Достатъчен е контакт между гениталиите или докосване с ръце, за да стане заразяване.
Каква е патогенезата на заболяването?
Паразитите попадат в урогениталната система, където предизвикват възпалителни промени. Първоначално се развива остра фаза на инфекцията, която преминава с неспецифични възпалителни промени. Има оток на тъканите, ерозии и започва образуването на секреция. През хроничната фаза възпалителните промени са по-тежки. Има деструкция на някои от тъканите, което е причина за промените във вагиналния флуор при жената и уретралната секреция при мъжа.
Трихомониазата може да бъде остра и хронична според давността на заболяването.
Кои са предразполагащите фактори?
Предразполагащи фактори към инфекцията са повишени нива на естрогени, периодът около менструацията, бременност, съпътстващи инфекции, промени в рН на вагиналния флуор и в микрофлората.
Какви са симптомите при жената?
ДНК тест за Trichomonas vaginalis Лаборатории Кандиларов!
ДНК тест за микоплазма или уреаплазма за 26.25 лв от Лаборатории Кандиларов!
При жените почти винаги има изразена симптоматика. Рядко те са носители без клинични прояви. Трихомониазата при жените може да протича остро, хронично или хронично-рецидивиращо. Най-често острата инфекция протича с остър колпит (възпаление на влагалището). Появяват се болка, парене, локално зачервяване на входа на влагалището, жълто-зеленикав флуор с много неприятна миризма. Инфекцията може да се разпространи и да обхване също маточната лигавица, фалопиевите тръби и яйчниците. Също така може да бъде обхваната уретрата и да има дизурични смущения като парене и болка при уриниране.
Какви са симптомите при мъже?
Често мъжете нямат оплаквания и са носители на заболяването. Когато при тях инфекцията се проявява клинично, то типичните симптоми са дизурични смущения (парене и болка при уриниране) и изтичане на гноевиден секрет от уретрата. Това е типично за острата инфекция. Когато заболяването протича хронично, симптомите са слабо изразени, липсват дизуричните смущения, но сутрин рано след сън изтича капка гноен секрет от уретрата. Първата порция урина е мътна и има неприятна миризма.
Острата инфекция може също да се разпространи към пикочния мехур и простатата.
Как се поставя диагнозата?
Консултацията със специалист е задължителна. Диагнозата се поставя чрез изследване на влагалищен секрет при жената и уретрален секрет при мъжа.
Какво е лечението?
След поставяне на диагнозата се започва лечение с медикаменти, които убиват паразита. Важно е лечението да бъде започнато навреме, защото тежките възпалителни промени водят до сериозни фибротични процеси, а те до стерилитет.