Дисекация на аортата! Кои са рисковите групи и можем ли да се предпазим?

Аортната дисекация е едно от спешните състояния в медицината, които в голям процент от случаите могат да завършат фатално. Касае се за разслояване на стената на аортата - най вътрешния слой се отделя от останалата част от стената, като се образува фалшива кухина, в която тече кръв, но не достига до крайните органи и тъкани, които трябва да се кръвоснабдят. Усложненията, до които може да се стигне са няколко - разкъсване на цялата аортна стена, което има за последица тежък вътрешен кръвоизлив, застрашаващ живота на пациента; нарушаване на кръвоснабдяването на жизнено важни органи - сърце, мозък, бели дробове, бъбреци и други; остро настъпила недостатъчност на аортната клапа, което става причина и за остра сърдечна недостатъчност; сърдечна тампонада - изпълване на обвивката на сърцето (перикард) с кръв и затруднение на помпената му функция.

Какви са симптомите?

Симптомите на аортната дисекация могат да бъдат много и разнообразни, а в 10% от случаите е възможно дори да липсват такива, което създава съществени затруднения при диагностицирането на това състояние. Един от характерните признаци е внезапно настъпилата раздираща болка в гърдите или между плешките, която може да бъде съпроводена с бледост, студена пот и страх за живота. За разлика от инфаркта, обикновено тази болка не се съчетава с промени в електрокардиограмата. В други случаи болката може да бъде много по - слабо изразена, да е локализирана между плешките, в рамото или шията. Други, не толкова типични симптоми са внезапно настъпила загуба на съзнание, изтръпване на долните крайници или дори парализирането им.

Кои са рисковите групи пациенти?

Дисекацията на аортата се среща сравнително по - често при мъже между 60 и 80 - годишна възраст. Съотношението между половете е 2,5 : 1 в полза на силния пол. Въпреки тези статистически данни състоянието може да се срещне почти във всяка възраст и при двата пола, дори и при съвсем млади мъже и жени.

Съществуват няколко генетични заболявания, които съществено увеличават риска от настъпването на дисекация на аортата. Това са синдромът на Марфан (генетичен дефект засягащ структурата на съединителната тъкан), синдром на Търнър (жени, при които липсва едната Х хромозома) и синдром на Елерс - Данлос (отново дефект на съединителната тъкан, засегнатите пациенти имат изключително гъвкави стави и връзки).

От придобитите заболявания, тези които увеличават риска от настъпване на аортна дисекация са неконтролираната артериална хипертония, атеросклерозата, а вредните навици като тютюнопушене, диета, богата на сол и наситени мастни киселини също допринасят значително за възникването на подобни инциденти.

Как се поставя диагнозата и какво е лечението?

За съжаление не съществува точно определено лабораторно или инструментално изследване, което може с точност и специфичност до 100% да постави диагнозата. Рентгеновото изследване на гръдния кош, ехокардиографията, както и някои кръвни изследвания (пълна кръвна картина, биохимия, сърдечни ензими) могат да бъдат информативни, но не са толкова чувствителни и в много случаи не отчитат никакви нарушения. Далеч по - информативен е скенера с контраст, но за да се извърши е необходимо пациента да бъде в стабилно състояние и да няма нарушения на бъбречната функция.

Лечението може да бъде хирургично, медикаментозно или комбинирано, а изборът му се базира на вида на дисекацията, засегнатата част на аортата и състоянието на пациента. Също така има значение дали става въпрос за остра (изминали са по - малко от 2 седмици) или хронична дисекация (повече от 2 седмици).

Можем ли да се предпазим?

Това което можем да направим за себе си, за да намалим риска от настъпването на аортна дисекация е да не забравяме за ежегодните профилактични прегледи на сърдечно-съдовата система. В случай, че страдате от генетично заболяване, което увеличава риска или имате роднини от първа степен, които са претърпели подобен инцидент, е редно да го съобщите на вашия лекар, за да може да вземе необходимите предпазни мерки - да контролира стойностите на кръвното ви налягане, ако се налага да назначи лечение с бета-блокери, да ви посъветва за промени в начина на живот и диетата - безсолна храна, поддържане на холестерола в нормални граници, физическа активност и спиране на тютюнопушеното.