Емоционално хранене – когато душата е по-гладна от тялото! Какво да правим?

Емоционалното хранене е проблем, който присъства в живота на много хора. Различава се коренно от физическия глад и за да се справим с него трябва да се научим да го разпознаваме. Както подсказва и името му, зад емоционалното хранене се крие душевен проблем или липса. Реално погледнато такъв тип хранене би могло да доведе след себе си редица здравословни проблеми заради преяждане с вредна и сладка храна.

Каква е разликата между емоционалния и физическия глад?

Не са много трудни за разпознаване. Физическият глад се появява постепенно през няколко часа и е резултат от нуждата на организма от енергия и вещества. Съзнателното хранене с продукти, богати на белтъци, въглехидрати, мазнини, витамини, минерали, е това от което организмът има нужда и трябва да му бъде набавяно. Тялото прекрасно знае кога вече се чувства сито и кога трябва да спрем с храненето. Ето тук идва една от основните разлики. При емоционалното хранене няма спирачки. Яденето продължава след чувството за ситост и не спира много лесно. Емоционалният глад се появява изведнъж, не защото тялото има нужда спешно от храна, а защото душата има нужда от удовлетворението, което не получава във външния свят. Обикновено желанието е точно определена храна като шоколад, бонбон, торта, сладолед и всякакви други сладки и солени изкушения. Този глад не преминава след хапването на плод, зеленчук, салата или каквото и да е било друго. Рецепторите сякаш за жадни да усетят точно определен вкус и аромат, който доставя търсеното удоволствие. Много често точно тези храни са такива, от които искаме или се налага да се ограничим, което прави нещата още по-сложни.

Защо се появява емоционалният глад? Как го предизвикваме?

Забележете следното: Кога изпитвате нужда да хапнете точно определена храна? За емоционалния глад е типично, че той се появява когато не се чувстваме много добре, когато сме тъжни, неудовлетворени, депресирани, потиснати, когато търсим и се лутаме. За емоционалното хранене е типично, че ни се приисква да се наградим за нещо, за свършена работа или преодоляно предизвикателство. Иска ни се да си хапнем, защото нещо ни натъжава или ни кара да се чувстваме слаби, когато искаме награда или когато имаме нужда от подкрепа.

Как може да се справим с емоционалното хранене?

Първата и най-важна стъпка е да се мисли в тази посока. Осъзнаването, че тялото може да има емоционални нужди, които потискаме и задоволяваме чрез храна, е най-важната стъпка. От тук нататък трябва да наблюдавате себе си и да осъзнаете, какви емоции изпитвате, когато неудържимо ви се прииска да си хапнете нещо сладко или солено. Опитайте да запълвате съзнанието си с мисли, когато се появи емоционалният глад. Попитайте се, какво ви кара да се чувствате зле, имате ли нужда от повече подкрепа и любов, искате ли да се награждавате непрекъснато, чувствате ли се стресирани и притиснати, чувствате ли се депресирани и т.н. Зад отговорите на тези въпроси се крие решението на проблема. За съжаление, емоционалното хранене само по себе си не показва нуждата на душата, която уж задоволяваме чрез него. Нужни са опознаване на себе си и вътрешния свят.

Естествено, че рецепторите ни заслужават да се насладят на прекрасни вкусове и аромати. Да, заслужаваме награди, но това не е нужно да става винаги чрез храна. Когато всичко е в някакви граници и прекаляването с храна не се превръща в навик, няма да има проблем. Грижата за себе си чрез спорт, отделено време просто за релакс, любима книга или среща с приятели също биха били полезни. Колкото сме по-щастливи и удовлетворени, толкова е по-малка вероятността да посягаме към храната, за да се задоволяваме с нея и да си запълваме липсите. Обичайте себе си, грижете се за себе си и се наслаждавайте на храната в рамките на нуждите на тялото.

Автор: Лилия Илиева