Кои са най-честите причини за жълтеница при деца и новородени?

Жълтеницата е от голямо значение в първите дни след раждането, а и не само. Жълтият цвят на кожата се дължи на натрупването на билирубин (разпаден продукт при разграждането на хемоглобина). Жълтеницата при деца и новородени има много важно значение като симптом по две основни причини. Първо, половината от новородените прекарват физиологична жълтеница в първите дни след раждането. Второ, жълтеницата може да бъде симптом на много вродени и придобити заболявания в периода след раждането. Това са причините, заради които тя трябва да бъде разглеждана подробно и да й се обръща нужното внимание.

Какво представлява билирубинът и какъв е неговият метаболизъм?

Повишеният билирубин е причината за поява на жълт цвят на кожата при жълтеница (иктер). Основният източник на билирубин в организма е хемът, който е част от състава на хемоглобина. Около 80% от билирубина в организма се получава от разпадането на хемоглобина. Останалите 20% билирубин се получават от разпадането на ензими (цитохроми, каталази, пероксидази). След като тези продукти се разпаднат до билирубин, той се свързва с плазмените белтъци (албумин) и се получава ИНдиректен билирубин (нарича се още НЕконюгиран). Този комплекс от билирубин и албумин се транспортира до черния дроб. Там билирубинът се свързва с киселина (глюкуронова) и се превръща в директен билирубин (нарича се още конюгиран). От черния дроб чрез жлъчния сок той попада в червата. Част от него се елиминира с фекалиите, а друга част се резорбира обратно и претърпява същия този кръговрат.

Обобщено: Има два основни вида билирубин: ИНДИРЕКТЕН (който не е свързан с глюкуронова киселина) и ДИРЕКТЕН (който е свързан с глюкуронова киселина). В резултат на това са познати две големи групи жълтеници: ДИРЕКТНИ и ИНДИРЕКТНИ. Когато има причина за трудно елиминиране на единия или другия вид билирубин от организма, се развива жълтеница.

ИНДИРЕКТНИ ЖЪЛТЕНИЦИ

При тези жълтеници има повишени нива на индиректен (неконюгиран) билирубин в кръвта. Той или не може да бъде метаболизиран в черния дроб заради незрялост на ензимите, или е в толкова големи количества, че тялото не може да се справи с него и той се натрупва.

1. Физиологична жълтеница. Това е най-честата жълтеница, която прекарват повечето новородени. Развива се още в първите дни след раждането. Причината за физиологичната жълтеница е в прекомерния разпад на еритроцитите на новороденото и невъзможност на черния дроб на метаболизира отпадния билирубин от хемоглобина. Заради незрелите ензимни системи се натрупва индиректен билирубин и се развива жълтеница. Феталните еритроцити се разпадат по-усилено, защото се заместват с нови. Този процес е нормална част от адаптацията на новороденото към живота след раждането. Симптомите започват още през първото денонощие след раждането. Новороденото е със запазено общо състояние. Кожата става с жълтеникаво оцветяване, което преминава до 1-2 седмици. При по интензивна жълтеница се прави лечение със синя светлина, за да се предпази мозъка от увреждания от билирубина.

2. Жълтеница от майчината кърма. Този вид жълтеница се дължи на повишеното количество женски полови хормони в майчината кърма. Те намаляват активността на ензима в черния дроб, който метаболизира билирубина. Започва по-късно в сравнение с физиологичната жълтеница и трае от няколко седмици до няколко месеца. Нужна е консултация с неонатолог или педиатър, които да преценят дали се налага прекъсване на кърменето и преминаване към хранене с адаптирани млека.

3. Хемолитична болест на новороденото. Сравнително рядка причина за жълтеница, но може да бъде фатална за детето. Дължи се на кръвногрупова несъвместимост между плода и майката по системите АВО или Rh. Ако майката например е отрицателна кръвна група, а детето е положителна (тъй като бащата е положителна), то майката контактува с чужди за нейния организъм антигени, срещу които се образуват антитела. Тези антитела се насочват срещу еритроцитите на плода и те се разрушават. Заради сериозния разпад на еритроцити се развива анемия. Жълтеницата е резултат от повишените нива на билирубин от разпада на хемоглобина. Ако тази несъвместимост не бъде диагностицирана на време, следващите стадии на заболяването протичат със засягане на централната нервна система и генерализирани отоци, които са животозастрашаващи. При първата бременност обикновено няма опасност, тъй като организма на майката все още не е сенсибилизиран и не е произвел достатъчно антитела. При повторен контакт с тези антигени (втора бременност) се развива тази клинична картина (хемолитична болест). Всичко това може да бъде предотвратено при навременно установена несъвместимост между майката и плода и приложението на специфичен серум.

ДИРЕКТНИ ЖЪЛТЕНИЦИ

Те са резултат от повишени нива на директен (конюгиран) билирубин. Често може да бъдат симптом на вродено или придобито чернодробно заболяване.

1. Хепатити. Плода и новороденото може да се заразят с хепатит А, В, С и D както в утробата, така и по време на раждането. Най-честата инфекция е с хепатит В. Носителството на тази инфекция в световен мащаб е сериозно. При детето може да настъпи вродена инфекция, ако майката заболее остро през последния триместър. Заболяването започва с жълтеница, нарушени чернодробни функции, промени в кръвната картина. Състоянието на детето може да бъде влошено или запазено.

2. Вродени малформации на жлъчните пътища. По този начин билирубинът не може да се елиминира от черния дроб и да попадне в червата. Задържа се и се повишават нивата на директния билирубин. Развива се жълтеница. Касае се за много редки заболявания.

3. Синдром на сгъстена жлъчка. Наблюдава се при дехидратация, муковисцидоза, тежки хемолитични анемии. Хипервискозната жлъчка не успява да попадне в червата и отново билирубинът не може да бъде елиминиран. Задържа се и се развива жълтеница.