Мастен метаболизъм! Научете повече за холестерола, LDL, HDL, триглицеридите! Какво е тяхното значение?

Мазнините са много важна част от менюто, тъй като вземат участие в основни структури (клетъчни мембрани) и участват в редица процеси. Мазнините в организма се използват като източник на енергия или се натрупват като резерв в адипоцитите. 1 грам мазнини осигурява 9 kcal, т.е. два пъти повече от 1 грам въглехидрат. Мазнините може да се набавят както от животински (месо, краве масло, мас, млечни продукти, яйчен жълтък), така и от растителни продукти (зехтин, слънчогледово олио, ленено масло). Мазнините биват:

• Наситени мастни киселини. Те нямат в молекулите си двойни връзки и когато се свържат с глицерол образуват твърди масла. Наситени са животинските мазнини (мас, краве масло), какаовото, кокосовото масло.
• Мононенаситени мастни киселини. Те имат една двойна връзка в молекулата си. При свързването им с глицерол образуват течни масла. Мононенаситени мазнини са зехтинът, мазнините в ядките и авокадото. Мононенаситените мастни киселини имат два изомера - цис и транс. В човешкия организъм съществуват само и единствено цис-изомерите. Те имат своето значение за организма. Транс-изомерите се получават при производството на някои мазнини (например маргарин). Това са т.нар. хидрогенирани транс мазнини, които нямат никаква функция в човешкия организъм и могат да допринесат за дислипидемия. Препоръчително е тяхното избягване.
• Полиненаситени мастни киселини. Те имат няколко двойни връзки в молекулите си. Най-популярните мазнини са омега 3 и омега 6. Те имат много важно значение за организма, тъй като са продукт за синтез на много биологично активни молекули (медиатори, фактори на кръвосъсирването, клетъчни елементи). Освен това оказват положително влияние върху нивата на холестерол и LDL.

Как протича разграждането на мазнините в организма?

Мазнините в храната започват да се разграждат още в устната кухина от ензима слюнчена липаза. След това те попадат в стомаха и дуоденума. Мазнините в храната биват триглицериди, фосфолипиди, холестерол и холестеролови естери. От лигавицата на стомаха и от панкреаса се отделя също липаза, която продължава разграждането им. Резорбцията става в началните отдели на тънкото черво - дуоденум и йеюнум. Резорбира се почти цялото количество мазнини от тънкочревните клетки (ентероцити). Тъй като мазнините са неразтворими във вода (съответно и кръвната плазма), трябва да влязат в състава на разтворими липопротеини и така да се транспортират до тъканите. Липопротеините биват следните видове:

• Хиломикрони. Те се формират в тънкочревните клетки и транспортират екзогенните триглицериди (ТАГ) до тъканите. Съдържат основно ТАГ (90%), по-малко холестерол и фосфолипиди и най-малко - протеини. Когато ТАГ влязат в състава на хиломикроните, те могат да бъдат транспортирани до всички тъкани и органи.
• Липопротеини с много ниска плътност (VLDL, very low density lipoprotein). Съдържат синтезирани в черния дроб ендогенни ТАГ (70%), холестерол (15%), белтъци и фосфолипиди. Основната им функция е да пренасят триглицериди и холестерол от черния дроб до останалите тъкани и органи.
• Липопротеини с ниска плътност (LDL, low density lipoprоtein). Те съдържат основно холестерол (50%), по-малко фосфолипиди и белтъци (по 20%) и най-малко ТАГ (10%). Основната им функция е да транспортират синтезирания холестерол в черния дроб до останалите тъкани и органи. LDL се нарича още "лош холестерол", но реално той не представлява буквално холестерол, а е липопротеин, който го транспортира. Важно е да се уточни, че LDL не е отделен вид холестерол, който вреди на съдовете, а просто транспортно средство за пренос на холестерола. Нарича се лош, защото вкарва холестерола в тъканите. Окислените LDL, които навлизат в съдовата стена са основната причина за развитието на атеросклеротични плаки и последващите съдови инциденти. При всяка една дислипидемия (нарушаване на баланса на холестерола и липопротеините) се задълбочава атеросклерозата и се развиват заболявания на съдовете, сърцето или централната нервна система заради атеросклеротичните плаки.
• Липопротеини с висока плътност (HDL, high density lipoprotein). Основната им функция е да свързват и транспортират излишния холестерол от тъканите до черния дроб. Нарича се още "добър холестерол", но отново правим уточнението, че това е липопротеин, който играе ролята на транспортна система. HDL има много голямо значение за организма, защото освобождава органите, включително и съдовете, от излишния холестерол. Това забавя развитието на атеросклеротични плаки. Затова нивата му в организма трябва да бъдат в границите на нормата, за да може да се отстраняват субстратите за атеросклеротичните процеси.

Вижте ваучери с отстъпки за изследване на липиден профил ТУК!

Каква е биологичната роля на холестерола?

Холестеролът е от огромно значение за здравето и правилното функциониране на организма, защото е основен структурен елемент на клетъчни мембрани. Също така той дава началото на синтез на полови хормони, витамин Д и жлъчни киселини. По-голямата част от холестерола в организма се синтезира от черния дроб, кожата, половите жлези, червата и т.н., т.е той е с ендогенен произход (60-70%). Останалата част се внася с храната, абсорбира се и в състава на липопротеините се транспортира от една тъкан до друга. Богати на холестерол храни са животинските - месо, млечни продукти, яйчен жълтък. Когато се намалява внасянето на екзогенен холестерол, се намаляват и плазмените му нива в кръвта. Това е идеята на диетите с цел подобряване на липидния статус.