Миома – какво представлява и защо се появява? Има ли връзка с негативните емоции?

Миомата на матката представлява доброкачествен тумор, който се развива най-често в маточното тяло и по-рядко в маточната шийка. Счита се, че отношение към растежа на тумора имат естрогените. Има описани случаи, при които след настъпване на менопауза, туморът търпи известно обратно развитие. Известни са статистики, които показват, че миомата е по-честа при нераждали жени. Като цяло честотата й е много висока - достига до 30-35%. Заболяването е характерно за възрастта над 35-40 годишна възраст.

Какви видове бива миомата?

Този тумор е абсолютно доброкачествен и разраства от гладката маточна мускулатура - миометриум. В зависимост от това в коя част на маточната стена се развива туморът, може да се класифицира по следния начин:

• Интрамурална миома - развива се в цялата мускулна стена на матката.
• Субмукозна миома - нейното разположение е под маточната лигавица. Расте и се развива към маточната кухина и може да я изпълва. Този вид миоми може да се развиват и на краче (чрез което да се захващат за матката).
• Субсерозна миома - развива се под външната обвивка на матката (под серозата).

Миоматозните възли рядко са единични. По-често са множествени и тогава може да говорим за миоматозна матка.

Какви са причините за появата й?

Няма установени точно конкретни причини за заболяването. Счита се, че има известна генетична предразположеност. Миомата е тумор, който е доказано хормонозависим. Неговият растеж е зависим от естрогените, но не може да се каже, че това важи и за появата му. Миомата се среща по-често при жени, които страдат от ендометриоза и поликистоза на яйчниците.

Каква e връзката на миомата с емоциите и има ли изобщо такава?

Съществува теория, според която заболяванията водят началото си първоначално в психиката и след това се появяват физически. Обяснението за миома на матката на енергийно ниво е свързано с натрупани гняв и обида. Както всяка една негативна емоция влияе неблагоприятно на тялото, така и тези чувства могат да имат отношение към женското здраве.

Какви са симптомите на заболяването и как се поставя диагнозата?

Най-типичният симптом е кръвотечението. То може да се изразява в по-обилна менструация или извънменструални кръвотечения. Може да има болка и тежест ниско долу в корема, проблеми при уриниране и дефекация заради притискане от страна на матката, засилено влагалищно течение.

Диагнозата се поставя от гинеколог на базата на добре снета анамнеза (разказ на пациента относно оплакванията му), гинекологичен преглед, ехографски данни, компютърна томография или ЯМР и други.

Какво е лечението на заболяването?

Лечението зависи от много фактори - възраст на жената, разположение на миомата, симптоматика и т.н. Ако миомата няма клинична изява, може да се провежда консервативно лечение, като се правят контролни прегледи през няколко месеца. Също така може да се наблюдават жени, на които им предстои навлизане в менопауза. Индикации за оперативно лечение са сериозни симптоми като обилно кървене, болки, които нарушават качеството на живот, както и прекалено големи размери на тумора. Бързо нарастващите миоми също е добре да бъдат отстранени. Оперативното лечение се състои в отстраняване на матката с или без премахване на яйчниците.