Тетанус – какво трябва да знаем за заболяването и симптомите? Защо е важна ваксинацията?

Тетанусът е остро инфекциозно заболяване, което протича с повишен мускулен тонус и тонични гърчове. В днешно време в повечето страни е все по-рядко срещано поради добрата профилактика.

Кой е причинителят на тетануса и как може да се заразим?

Причинителят на тетануса е Грам положителен анаеробен бактерий - Clostridium tetani. Вегетативните форми на бактерия не са устойчиви в условията на околната среда. Затова той образува спори, които оцеляват в неблагоприятни условия и могат да живеят до 10 години. Спорите се намират обикновено в почвата и след попадането им в подходяща среда се активират и преобразуват във вегетативни форми.

Заразяването с тетанус става чрез нараняване на кожа и лигавици със замърсени предмети. Попадайки в раната, спорите се активират и причиняват съответните симптоми. Прободни и разкъсно-контузни рани са много добра среда за това. Всъщност клиничната картина се причинява не от бактерия, а от екзотоксините, които отделя - тетаноспазмин и тетанолизин.

Какво се случва в централната нервна система?

Тетаноспазмин е екзотоксина, който има най-опасно действие. От раната по кръвен път той достига до централната нервна система където променя биохимията на клетъчния синапс (мястото където контактуват две нервни клетки). Екзотоксинът се свързва с ензима ацетилхолинестераза, който нормално разгражда невротрансмитера ацетилхолин. Когато се блокира този ензим, се повишава възбудимостта на мускулите и се повишава техният праг на възбудимост. Настъпват повишен мускулен тонус и тетанични гърчове.

Какви са симптомите?

Инкубационният период е между 5 и 14 дни. Заболяването започва с отпадналост, висока температура, болки и неприятни усещания като мравучкане и боцкане в раната и областта. Започва да се повишава мускулният тонус. Първоначално се обхваща дъвкателната мускулатура и говора и храненето стават трудни до невъзможни - trismus. Лицето придобива характерен вид - челото е набръчкано, очите свити, устните са изпънати в страни. Болните изглеждат все едно се смеят и плачат едновременно - risus sardonicus. След това продължават да се обхващат мускулите надолу към шията, гърба, корема. В терминалните стадии болните застават на глава и пети с извито тяло - opistotonus. Състоянието протича с напълно запазено съзнание.

Как се поставя диагнозата?

Клиничната картина е много характерна и в комбинация с данните за минало нараняване, може да бъде поставена диагнозата. От лабораторните изследвания може да се наблюдават повишени левкоцити, ускорено СУЕ. Причинителят може да бъде изолиран на специални хранителни среди.

Как да се предпазим?

Ваксинацията е основният начин да се предпазим от заболяването. След нея организмът изгражда имунитет срещу тетаничния бактерий. Задължителна е реимунизацията след нараняване, ако в предходните 6 месеца няма поставяна ваксина против тетанус! След всяко едно убождане със замърсен предмет, порязване, ухапване от животно вкл. кърлеж, след всяка една разкъсна рана трябва да бъде направена реимунизация.

В детска възраст е първата имунизация срещу заболяването с ДТК (дифтерия, тетанус и коклюш). Следва реимунизация на 2-, 3- и 4-месечна възраст срещу дифтерия и тетанус. Следващите са на 2, 6, 12 и 17 години. След това се правят реимунизации през 10 години, АКО няма причина да бъдат проведени по-рано.

Какво е лечението?

Провежда се задължително в болнични условия с човешки гама-глобулин или противотетаничен серум. Включват се вливания, антибиотици и релаксиращи медикаменти.