Какво е значението на плацентата и пъпната връв? Какви са отклоненията в развитието им?

По време на бременността се формират изключително важни органи, които осигуряват живота на плода, докато се развият и започнат да функционират неговите собствени системи. Това са плацентата и пъпната връв. Тяхното значение е огромно и жизненоважно за развитието на бебето. Плацентата изпълнява ролята на дихателна и отделителна система, както и има синтетична функция. Много е важно набавянето на хранителни вещества и кислород, защото по време на вътреутробното развитие не функционират белите дробове и храносмилателната система на бебето.

Плацентата започва да се развива още в първите гестационни седмици. Нормално има окръглена форма с диаметър около 15-18 см. и дебелина 2-3 см. Теглото й към края на бременността достига 500г. В зависимост от това къде е прикрепена може да има различна форма. Ако е прикрепена към предна или задна маточна стена има кръгла форма, но ако е към страничните отдели на матката може да е с неправилна форма или да има няколко лоба.

При различни болестни състояния плацентата може да търпи промени в развитието си. Например при диабет и сифилис тя е с много по-големи размери, а при хипертония и хронични бъбречни заболявания е много по-малка от нормалното.

Функцията на плацентата е от жизнено значение за плода. Благодарение на нея е възможно преминаването на кислород, хранителни вещества, имуноглобулини, биологично активни вещества, фактори и др. от майката към плода. И обратното, отпадните продукти на метаболизма преминават през плацентата и пъпната връв към майчиния организъм и се елиминират от него. Този процес е от изключителна важност, за да протича правилно развитието и формирането на органите на плода. Освен това плацентата има синтетична функция - синтезира хормони и биологично активни вещества (прогестерон, естрогени, простагландини, инсулиназа и др.).

Плацентата има две повърхности - фетална и майчина. Майчината е обърната към маточната лигавица (ендометриум), а феталната към плода. Феталната повърхност е покрита с околоплодна ципа (амнион) и по нея личат кръвоносните съдове (артерии и вени), по които тече кръв от фетуса към майката и обратно. Важно е да се знае, че при нормално протичаща бременност феталната и майчината кръв не се смесват. Плацентата играе ролята на "филтър", в който се отделят нужните за плода вещества и преминават към него, както и се елиминират ненужните, за да бъдат отстранени чрез майчиния организъм.

Отклоненията в развитието на плацентата са свързани с нейното разположение и с начина й на прикрепяне към ендометриума. Обикновено плацентата се разполага по предна или задна маточна стена. Когато се прикрепи в ниските отдели на матката близо до цервикалния канал се развива предлежаща плацента или т.нар. плацента превия. В зависимост от степента на срастване с маточната лигавица, плацентата може да бъде нормално прикрепена или сраснала с мускулния слой и външната обвивка на матката. Вижте повече за плацента превия ТУК.

Пъпната връв обикновено се прикрепя по средата към феталната повърхност на плацентата. През нея преминават пъпните вена и артерия, които за заобиколени от тъкан наречена Вартонова пихтия. Тя предпазва съдовете от притискане и по този начин не се нарушава кръвотока към плода и обратното. Нормално дължината на пъпната връв варира между 30 и 100 см, но най-често е около 50см. Аномалии в развитието й се срещат и са свързани с дължината и мястото на прикрепянето й. Късата пъпна връв е под 30 см., а дългата над 100см. Има описани случаи с пъпна връв над 2м. Късата пъпна връв може да бъде относително къса (дължината й е нормална, но части от нея са увити около плода и това я намалява) или абсолютно къса (дължината й е под 30 см). Нормално се прикрепя централно, но има случаи при които се прикрепя встрани или по ръбовете на плацентата. Друго отклонение е намаленото количество Вартонова пихтия, което влошава кръвотока, защото при най-малко притискане на пъпната връв от плода, съдовете се приплескват.

Плацентата и пъпната връв са органи с огромно значение за правилното развитие на бебето. Аномалиите в развитието им може също да бъде фактор в избора за родоразрешение.