Макро- и микроелементи – каква е тяхната роля? Как да си ги набавяме и кои са симптомите на дефицитите им?
39533
За нормалното протичане на жизнените процеси са необходими органични вещества (белтъци, мазнини, въглехидрати), витамини и неорганични вещества (вода и минерални соли). Химичните елементи се разделят на макро- и микроелементи. Макроелементи са калций, натрий, калий, хлор, фосфор, магнезий, сяра. Дневните нужди от тях са от порядъка на няколко грама. Микроелементите са желязо, йод, селен, мед, цинк, хром, флуор, манган. Техните дневни нужди са около няколко мили- или микрограма.
Калций. Съдържа се в най-големи количества в млечни продукти, орехи, зърнени храни, бобови култури. Калцият има основно значение за костното развитие и костната минерализация. Костната маса се оформя до 25-30 годишна възраст. Колкото повече и по-здрава е тя, толкова е по-малък рискът от развитие на остеопороза. Костната маса се определя от диетата (дали е достатъчно богата на калций, фосфор и витамин Д), от движението и от хормоналното състояние. Мед, цинк и магнезий също са важни за здравето на костите. Дневните нужди от калций за един възрастен човек са около 800-1000 mg. Ниските нива на калций са причина за спазми, изтръпване, мравучкане, суха кожа, промени по костите. Високите нива на калций са свързани с отлагане на калцификати по органите, чупливи кости, образуване на камъни в бъбреците, мускулна слабост.
Фосфор. Елемент, който отново има отношение към костното здраве. Усвояването му става както при калция - с помощта на витамин Д. Понижените нива на фосфор може да са в резултат на заболявания на паращитовидните жлези (хиперпаратиреоидизъм), понижени нива на вит. Д, прием на антиацидни медикаменти, които образуват комплекси с фосфора и блокират резорбцията му. Повишени нива на фосфор се наблюдават при бъбречни заболявания, хипопаратиреоидизъм, тъканен разпад. Дневните нужди от фосфор са около 800-1000 mg.
Магнезий. Елемент, който се съдържа в много растителни и животински продукти. Това е причината рядко да се наблюдават магнезиеви дефицити. Те се проявяват с тремор, крампи, сърдечни нарушения. Магнезият е важен елемент за много ензимни реакции в организма. Той също така участва в каскадите от процеси, които осигуряват енергия на клетките. Магнезият взема участие и в калциево-фосфорната обмяна. Дневните нужди от магнезий са около 200-300 mg.
Натрий. Съдържа се в много хранителни продукти. Дневните нужди са около 2,5 грама за възрастен човек. Дефицити на натрий се наблюдават рядко. Най-често те са резултат от прием на диуретици, тежки диарии или повръщане. Повишените нива на натрий в кръвта може да бъдат причина за високо артериално налягане и други сърдечно-съдови заболявания. Надбъбреците произвеждат хормона алдостерон, който регулира натриевите нива в серума. Нормално натрият е йон с по-висока извънклетъчна концентрация. Той регулира плазмения осмоларитет, има значение за възникването на импулси и акционен потенциал, участва в пренасянето на вещества и други йони през клетъчните мембрани.
Калий. Съдържа се в растителни и животински продукти, но най-много в картофи, домат, кайсии, цитруси, банани, сливи. Дневните нужди от калий са около 2-5 грама. Над 90% от калият се намира вътре в клетките. Той има значение за водно-електролитното равновесие. Калият има влияние върху работата на мускулите и нервната система. Високите и ниските нива на калий водят до ритъмно-проводни нарушения на сърцето и до неговото спиране. С обилни диарии се губят значителни количества калий и това има значение за състоянието на болния. Електролитните нарушения трябва да бъдат коригирани.
Хлор. Важен йон, защото заедно с натрия и калия поддържат водно-електролитното равновесие. Хлорът е извънклетъчен йон. Набавя се основно чрез готварската сол. Губят се значителни количества отново при повръщания. Дневните нужди от хлор са 1-4 грама.
Желязо. Един от най-важните микроелементи. Съдържа се в големи количества в месо и месни продукти, черен дроб. По-малко количества желязо има в зеленолистните зеленчуци и освен това то е свързано в трудно усвоими комплекси. Желязото участва в транспорта на кислород и въглероден диоксид като влиза в състава на хемоглобина и миоглобина, взема участие в много ензимни системи, подпомага фагоцитозата (убиването на бактериите), влиза в състава на ензими. Дефицитът на желязо води до анемия. Дневните нужди от желязо за мъже са около 12mg, а при жени около 16mg. Важно е да се знае, че около 15% от приетото желязо се усвоява. Останалото се изхвърля от организма. При дефицити организмът би могъл да повиши усвояването на желязо от гастроинтестиналния тракт до 30%. Желязо-дефицитните анемии са често срещани заболявания, особено при подрастващи, бременни, вегетарианци и т.н. Освен ниски нива на желязо, може да има и високи такива. В тези случаи желязото започва да се отлага във вътрешните органи и действа токсично. Сериозни увреди може да настъпят в сърцето.
Йод. Съдържа се в риба, орехи и най-вече йодирана готварска сол. Много важен елемент за синтеза на щитовидните хормони тироксин и трийодтиронин. Дефицитът на йод води до компенсаторно увеличаване на жлезата (гуша). Има райони, в които това заболяване е широко разпространено заради дефицит на йод в питейната вода. У нас този проблем е разрешен чрез йодиране на готварската сол. Дневните нужди от йод за възрастен човек са около 150 микрограма, а при бременни около 200.
Цинк. Източници на цинк са месо, яйца, морски дарове, риба, мляко. Цинкът влиза в състава на много голям брой ензими. Има огромно значение за правилното функциониране на мъжката полова система и зрителния анализатор. Дефицитът на цинк води до неправилно полово развитие, кожни промени и до нарушения в обонянието и вкуса. Дневните нужди от цинк са около 10 mg.
Мед. Източници на мед са месото, зеленчуците и ядките. Дневните нужди са около 2 mg. Медта е част от много ензими, които метаболизират различни вещества и участват в реакции, доставящи енергия на клетките. Недоимъкът на мед води до остеопороза, промени в липидния профил, чупливи кръвоносни съдове, демиелинизация на невроните.
Хром. Хромът има значение за фактора на глюкозна толерантност, който улеснява свързването на инсулина към рецепторите и така подобрява глюкозното хранене на клетките. При дефицит на хром може да се стигне до нарушения във въглехидратния обмен. Дневните нужди са около 50-200 микрограма.
Селен. Този елемент в комбинация с витамин Е представлява много мощна антиоксидантна комбинация, която помага на клетките да се борят с оксидативния стрес.
Флуор. Той е част от флуорапатита, който влиза в състава на костите и зъбите и ги прави здрави и устойчиви на киселини. Дневните нужди са около 1 mg.
Манган и никел. Влизат в състава на ензими. Достатъчно количество са в храната и не са познати дефицити на тези елементи.
