Защо диабетът се свързва с по-висок риск от злокачествени заболявания?

Захарният диабет е заболяване, което протича с хипергликемия (повишени нива на кръвна захар) в резултат на инсулинова резистентност или намалена секреция на инсулин от клетките на панкреаса. Захарният диабет е заболяване, което в България засяга около 3% от население. Честотата в световен мащаб и в България е с тенденция към покачване. Диабетът е заболяване, което носи със себе си много остри и хронични усложнения. Има много патогенетични процеси, които имат своите последствия върху здравето.

Установена е връзка между рискът от карцином и захарния диабет.

Има няколко проведени проучвания, които доказват връзката между двете заболявания. Захарният диабет тип 2 се дължи на инсулинова резистентност. Касае се за мултифакторно заболяване, за развитието на което голяма роля играе начинът на живот. Затлъстяването е основен рисков фактор за развитието на захарен диабет. Голяма част от хората, които страдат от диабет, са и със затлъстяване, а години преди да заболеят са водили нездравословен начин на живот и са били обездвижени. Затлъстяването има значение за развитието на диабет, защото адипоцитите (мастните клетки) около корема и гърдите са по-слабо чувствителни на инсулин. В резултат на това се развива инсулинова резистентност, глюкозата не може да бъде усвоена от клетките и това повишава нивата на кръвната захар. Мастната тъкан от своя страна се счита за ендокринен орган и продуцира биологично активни вещества и хормони. Тя продуцира адипонектин, лептин, цитокини (интерлевкин 1, 6), резистин, тумор-некротизиращ фактор. Това са фактори, които водят до инсулинова резистентност и хронично възпаление.

Повишените нива на кръвна захар и високите нива на инсулин имат значение за развитието на злокачествените процеси.

Захарният диабет протича с висока кръвна захар, а тя от своя страна стимулира панкреаса да произвежда още и още инсулин. В организма на диабетиците нивата на инсулин са много по-високи от тези при здравите хора (хиперинсулинемия). Инсулинът е най-мощният познат растежен фактор. За да се развива всяка една клетка, тя има нужда от инсулин. Установено е, че туморните клетки имат няколко пъти повече инсулинови рецептори по своята повърхност в сравнение със здравите клетки. Това означава, че инсулинът от една страна се явява много мощен растежен фактор и от друга оказва своето стимулиращо действие върху туморните клетки в пъти повече. Установени са огромен брой инсулинови рецептори върху туморни клетки при рак на гърда, щитовидна жлеза, дебело черво, бял дроб.

Високите нива на инсулин заедно с повишените серумни нива на глюкоза създават много добри условия за растеж.

Ролята на инсулина е да вкарва глюкозата в клетките. При захарен диабет има мощен растежен фактор в големи количества (инсулин) и много глюкоза, която да бъде използвана за растежа на клетките.

Инсулиновото лечение също има своето значение.

Инсулинът, който се продуцира от панкреаса първоначално преминава през черния дроб и след това се разпределя в останалите тъкани, за да може чрез него клетките да използват глюкозата. При физиологична секреция на инсулин концентрацията му в тъканите не е толкова висока. При екзогенно приложение (при инсулиново лечение) се повишават нивата на инсулин във всички тъкани. Това, разбира се, не е причина за избягване на инсулиново лечение.

Хроничното възпаление също има роля в генезата на карциномите.

При диабет и затлъстяване има хронично възпаление, което води до задълбочаване на атеросклерозата. Освен това при хроничен възпалителен процес се образуват много свободни радикали, които увреждат генетичната информация на клетката. Това става предпоставка за възникването на ДНК грешки и за поставянето на началото на туморен процес.

Обобщено

Захарният диабет е заболяване, което води до промени във физиологичните процеси в организма. Установена е връзката между захарния диабет и развитието на злокачествени заболявания. Основните фактори, които имат значение за развитието на неоплазми при диабетици са: затлъстяване, висока кръвна захар, високи нива на инсулин в кръвта, хронично възпаление, нездравословен начин на живот, обездвижване. Тези фактори увеличават риска, но не са сами по себе си причина за злокачествен процес.