Защо трябва да носим бебетата си в кенгуру, вместо да ги повиваме?

Най - често срещаното състояние сред вродените аномалии на опорно - двигателния апарат е вроденото изкълчване на тазобедрената става. Честотата му в световен мащаб е доста ниска - около 1 %, но в някои ендемични райони (райони, в които е разпространено дадено заболяване), към които спада и България, честотата му достига до 15 %, докато в Африка е 0 %. Една от основните причини за тази драстична разлика в разпространението е начинът, по който се носят децата.

Какво представлява дисплазията на тазобедрената става?

С понятието дисплазия се означава несъвършеното развитие на структурата на тазобедрената става. То се изразява с по - плитък и елипсовиден ацетабулум (вдлъбнатината в тазовата кост, в която заляга главата на бедрената кост), по - малка глава и по - къса шийка на бедрената кост. Поради тези особености засегнатите стави имат склонност да се луксират (изкълчват).

Какви са причините?

Причините за това състояние са неясни. Счита се, че наследствеността играе роля,тъй като в семейства, в които родителите са имали подобен проблем, има по - голям шанс за раждане на такива деца. Многоплодните бременности, седалищното предлежание по време на раждането и стегнатата маточна мускулатура, например при спортистки, също са фактори увеличаващи шанса да се появи дисплазия на тазобедрената става.

Категорично е доказано, че повиването на бебетата може да увреди техните стави. В Африка, където е обичайно жените да носят децата си в кенгуру или на хълбок, честотата на тази аномалия е 0 %. За това, ако искате да гарантирате на вашето дете стройни крака, носете го по този начин и забравете за повиването!

Какви са симптомите и как се поставя диагнозата?

Няколко са симптомите, които карат родителите да потърсят лекарска помощ. Един от тях е промяната в броя и дълбочината на кожните гънки по предната част на бедрото. Освен това прави впечатление, че засегнатото краче е по - късо от другото и не се завърта докрай навън. Диагнозата може да бъде поставена чрез ехографско или ренгеново изследване.

За така наречените рискови деца (деца на родители с подобни проблеми, при многоплодни бременности, седалищни предлежания и други.) се препоръчва до 1-вия месец след раждането да се направи първото ехографско изследване на тазобедрената става. За останалите деца е редно изследването да се проведе до 3-тия месец от раждането.

Какво е лечението?

Изключително важно за успешното лечение на дисплазията на тазобедрената става е ранната диагностика. Когато диагнозата се постави до 1вия месец след раждането, единствените мерки, които се взимат са носенето на ортопедични гащички или двоен памперс, които да държат крачетата на детето в разкрачено положение. В случай че диагнозата се постави след 6-тия месец са нужни по - сериозни мерки като носенето на специални ластици или гипсова имобилизация на крачето. При по - късно поставена диагноза като крайна мярка може да се предприеме оперативно лечение, което обаче не винаги дава задоволителни резултати.