Защо трябва да носим бебетата си в кенгуру, вместо да ги повиваме?

4398
Защо трябва да носим бебетата си в кенгуру, вместо да ги повиваме?

Най - често срещаното състояние сред вродените аномалии на опорно - двигателния апарат е вроденото изкълчване на тазобедрената става. Честотата му в световен мащаб е доста ниска - около 1 %, но в някои ендемични райони (райони, в които е разпространено дадено заболяване), към които спада и България, честотата му достига до 15 %, докато в Африка е 0 %. Една от основните причини за тази драстична разлика в разпространението е начинът, по който се носят децата.

Какво представлява дисплазията на тазобедрената става?

С понятието дисплазия се означава несъвършеното развитие на структурата на тазобедрената става. То се изразява с по - плитък и елипсовиден ацетабулум (вдлъбнатината в тазовата кост, в която заляга главата на бедрената кост), по - малка глава и по - къса шийка на бедрената кост. Поради тези особености засегнатите стави имат склонност да се луксират (изкълчват).

реклама
Хиляди избраха здравето с Omed.bg. Направи го от тук !

Какви са причините?

Причините за това състояние са неясни. Счита се, че наследствеността играе роля,тъй като в семейства, в които родителите са имали подобен проблем, има по - голям шанс за раждане на такива деца. Многоплодните бременности, седалищното предлежание по време на раждането и стегнатата маточна мускулатура, например при спортистки, също са фактори увеличаващи шанса да се появи дисплазия на тазобедрената става.

Категорично е доказано, че повиването на бебетата може да увреди техните стави. В Африка, където е обичайно жените да носят децата си в кенгуру или на хълбок, честотата на тази аномалия е 0 %. За това, ако искате да гарантирате на вашето дете стройни крака, носете го по този начин и забравете за повиването!

Какви са симптомите и как се поставя диагнозата?

Няколко са симптомите, които карат родителите да потърсят лекарска помощ. Един от тях е промяната в броя и дълбочината на кожните гънки по предната част на бедрото. Освен това прави впечатление, че засегнатото краче е по - късо от другото и не се завърта докрай навън. Диагнозата може да бъде поставена чрез ехографско или ренгеново изследване.

За така наречените рискови деца (деца на родители с подобни проблеми, при многоплодни бременности, седалищни предлежания и други.) се препоръчва до 1-вия месец след раждането да се направи първото ехографско изследване на тазобедрената става. За останалите деца е редно изследването да се проведе до 3-тия месец от раждането.

Какво е лечението?

Изключително важно за успешното лечение на дисплазията на тазобедрената става е ранната диагностика. Когато диагнозата се постави до 1вия месец след раждането, единствените мерки, които се взимат са носенето на ортопедични гащички или двоен памперс, които да държат крачетата на детето в разкрачено положение. В случай че диагнозата се постави след 6-тия месец са нужни по - сериозни мерки като носенето на специални ластици или гипсова имобилизация на крачето. При по - късно поставена диагноза като крайна мярка може да се предприеме оперативно лечение, което обаче не винаги дава задоволителни резултати.


Беше ли полезна тази статия? Моля, споделете я с приятели и ни подкрепете. Така ще можем да правим здравето по-достъпно. Благодаря!



реклама
ЯМР
Коментари

Свързани статии

Може да се абонираш за нашите оферти


Абонирайте се